У нас е наложен мораториум не само за само на добива, но и върху проучванията за шистов газ. Пълният му потенциал в страната ни така и не беше проучен, въпреки че има предварителни изчисления и оценки за между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра, или между 100 и 300 години от сегашното ни потребление.Това каза деканът на Стопанския факултет в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ доцент доктор Атанас Георгиев, който е изследвал в своя монография темата. „Всяка дейност по проучване и добив отнема време и добивът на шистов газ не може да реши настоящата криза“, подчерта той.
„При всички положения не може да очакваме, че газ ще потече от който и да е сондаж тази зима. Бързи решения, за съжаление, нямаме достатъчно налични. Вчера намерих статия, която съм писал преди 11 години. Точно същите теми обсъждаме – че трябва да се използват всички опции за диверсификация, които минават през различни доставчици, трасета и източници на газ, като същевременно поне трябва да се проучи потенциалът за налични ресурси тук. Нека също не забравяме, че има и редица проекти, които биха могли да използват конвенционален добив в Северна България, не само в Добруджа, а и в Северозападна“.
Полша и Франция също имат, според предварителните проучвания, големи находища на шистов газ. Франция, която е най-богата по първоначални оценки, е забранила проучванията горе-долу по времето, когато и България, припомни Георгиев пред БНР: „Вече има доста натрупан опит от използването на такава технология в Щатите. Ако тогава тя беше по-скоро непозната и не се знаеше какви са екологичните рискове, вече има доста повече данни, вижда се къде системата за регулиране на замърсяванията не работи добре и какви са били технологичните предизвикателства. Нямаме извинението, че тази технология е непозната. Благодарение на нея Щатите в момента са най-големия износител на газ и произвеждат почти 50% повече, отколкото Руската федерация. Очевидно тази технология работи и се комерсиализира. Тя се приложи в такива скални формации, в каквито никога не се е очаквало да се добива отново газ и нефт. Може да се използва този опит, поне за да се проучи какъв е потенциалът. Най-малкото това би било още една тема за преговори с други доставчици“.
Газовата тема се преекспонира в предизборната кампания, категоричен е той. Възможностите за конвенционален добив, спирани през годините, са първите стъпки, през които трябва да се поеме за местно ниво, смята ученият. Относно възможността за нови разговори с „Газпром“, той смята, че договорености с доставчик, който е нарушил договора си, трябва да се да се правят „с едно на ум“:
„Ако има въобще някакви доставки на руски газ, според мен те трябва да са свръх на това, което е необходимо на България и да служат за запълване хранилището или за последваща препродажба, но трябва да се положат максимални усилия за доставка на газ извън това, което традиционно е било получавано от Руската федерация“.
Относно ангажимента за свиване на потреблението на газ с 15%, Георгиев изрази мнение, че „трябва да се анализира буквално за дневен режим какво би било потреблението на газ през зимните месеци и какви биха били източниците от внос или от хранилището“.
Субсидиите у нас и в други страни в Европа са насочени към намаляване на цените и няма как да се използват за инвестиции в алтернативно потребление или енергийна ефективност, подчерта той.
„Очаквам с нетърпение да видя какво точно ще предложи Европейската комисия на 9-ти септември, когато се събира, за да обсъжда тези теми. Каквото и решение да бъде взето, според мен, то няма да даде бърз ефект, от който всички имаме нужда“.
