Предстоящият парламентарен вот се очертава непредсказуем – като се започне от неясната избирателна активност (около 40%), и се стигне до резултатите за отделните политически сили и броя формации в следващия парламент( от 5 до 8), показва анализ на ”Барометър България”.Една от партиите, които ще са печеливши на изборите през октомври – и то независимо дали са първи по резултат и дали имат шанс за самостоятелно управление – това са ГЕРБ. Отливът от избиратели за партията отдавна е спрял и в момента си възвръщат подкрепата на по-колебливите си гласоподаватели. Това дава шанс на ГЕРБ почти със сигурност да се окажат първа политическа сила след изборите през октомври.
Няколкото месеца управление на коалицията, водена от „Продължаваме промяната“, доведоха до много пукнатини по публичния им образ. Факт е, че много от кризите, с които се сблъскаха, биха били предизвикателство за далеч по-опитни правителства. Но доверието на избирателите не е неизчерпаемо, особено ако проблемите им стават все по-осезаеми под формата инфлация, растящи битови сметки и цени в магазина.
Вторият фактор, който поставя под въпрос изборните резултати на ПП, е че голяма част от избирателите на Румен Радев, които гласуваха за тях при предходния вот, вече няма да ги подкрепят, твърдят от „Барометър“.
Голямата битка на изборите обаче няма да бъде за първото място, а за третото с потенциал да прерасне в изненадващ втори резултат за някой от подценяваните в надпреварата играчи.
На предходните избори трета политическа сила бяха ДПС – благодарение на рекордния брой гласове дошли от Турция в комбинация с ниската избирателна активност. За изборите през октомври движението вероятно отново ще може да разчита на твърдото си ядро гласоподаватели – тук и в съседна Турция, където лидерът на движението Мустафа Карадайъ знаково отиде на среща с Ердоган. Изборният им резултат обаче не е категорично гарантиран, защото са изправени пред няколко проблема. Първо, няма гаранция, че избирателната активност ще е отново ниска. Второ, машинният вот отново ще бъде предизвикателство за част от избирателите – някои от тях именно сред твърдите ядра на ДПС.
Непредсказуем играч на тези избори ще бъдат и „Възраждане“. Техните гласоподаватели също остават извън радара на социолозите, но по коренно различни причини. Крайно националистическата партия привлича радикален, наказателен и трудно предвидим вот и е една от формациите, за която са склонни да гласуват онези избиратели, които вземат решение в последния момент, понякога в самия изборен ден и гласът им е „анти“, а не „за“.
Другата партия, която ще спечели от настоящата политическа обстановка, е „Български възход“ на Стефан Янев. Формацията има потенциала да привлече онези консервативни, леви, умерени и леко русофилски гласове, които не намират своето представителство никъде другаде в момента и най-вече тези, които традиционно са били електорат на БСП, но вече не ги припознават като свое лице.
ИТН ще загубят от следващите избори, но по-малко, отколкото повечето анализатори предполагат. С решението си да излязат от четворната коалиция и на практика да свалят правителството „Петков“ те със сигурност си спечелиха омразата на избирателите на ДБ и ПП, но истината е, че тези избиратели така или иначе никога не са били техни.
Спорно е доколко са разочаровали подкрепящите БСП, защото всъщност ИТН спасиха от агонията част от електората на столетницата да я гледат в едно доста противоречиво от тяхна гледна точка управление. И разочарованият от БСП електорат ще се насочи нанякъде – в по-голямата си част към „Български възход“, но донякъде и към други политически субекти като ИТН, твърдят от „Барометър“.
Една от губещите партии ще бъде БСП. При тях проблемът дори не е въпрос на политика, а изцяло лидерски. Макар и Корнелия Нинова да се утвърди като вечно оцеляващия политически водач – независимо от кризите и вътрешната опозиция – това има своята цена. Нинова остави партията си без знакови местни лидери в големите градове на България.
Другият губещ от предишното управление, макар и деен играч в него, са от „Демократична България“. “ Трудно ще прехвърли изборната бариера и то полагайки усилия да задържи собствените си избиратели, като единственото, което би им помогнало би била избирателна активност, изненадващо ниска дори и за българските разбирания. На каквато не може да се разчита категорично, смятат от „Барометър“.
