На 8% възлиза преднината на коалиция ГЕРБ-СДС пред „Продължаваме промяната“ (ПП) към 17 септември. Това показва национално проучване на социологическата агенция „Екзакта Рисърч груп“, проведено в периода 10-17 септември 2022 г. сред 1050 пълнолетни българи, две седмици преди извънредните парламентарни избори на 2 октомври т.г.
1. Гласовете за основните политически сили
Коалицията ГЕРБ – СДС е първа политическа сила с дял от 26,2% от гласуващите българи, показват данните. Втора политическа сила са „Продължаваме промяната“ с резултат сред гласуващите от 18,1%. Трети са БСП с резултат от 12,5%, четвърти – ДПС с резултат от 10,3%, пети са „Възраждане“ с резултат от 9,5% от гласуващите. Следва „Демократична България“ (ДБ) с резултат от 7,5%. „Има такъв народ“ (ИТН) засега запазват шансовете си за участие в следващия парламент с резултат от 5,4% от гласуващите.
Резултатът на „Български възход“ от 4% далеч не гарантира тяхното участие в следващия парламент. За тази партия всичко ще се решава в последните седмици на кампанията въпреки високия рейтинг на одобрение на лидера й Стефан Янев, коментират социолозите от „Екзакта“.
Високият личен рейтинг на Мая Манолова засега също не осигурява попадането на нейната формация в парламента, въпреки позитивния тренд на „Изправи се БГ“ от началото на кампанията.
Много вероятно е 7 партии да попаднат в следващия парламент, доколкото „Български възход“ не може да се нарече сигурен участник в следващото Народно събрание със своите 4%, допускат социолозите.
Третото място продължава да бъде политическа цел на три партии – БСП, ДПС и „Възраждане“, но според изследователите, които се опират и на данните от настоящото изследване БСП има известна преднина пред останалите две формации.
В оставащите дни до вота може да се очаква силна конкуренция за спечелване на третото място, както и усилия от страна на ПП да тегли електорат от всички възможни посоки. За „Български възход“ периодът е решаващ за попадане в следващия парламент.
Обострянето на кампанията чрез ползване на черен ПР и компромати в крайната фаза по-скоро може да отблъсне, отколкото да привлече избиратели.
2. Нагласи към лидерите на основни партии у нас
Няма лидер на политическа партия у нас, чието одобрение да е по-висок дял от неодобрението му в навечерието на парламентарните избори.
Бойко Борисов е най-одобряваният лидер на политическа партия с одобрение от 29%. Следва го Стефан Янев, който е одобряван от 28%. Мая Манолова е одобрявана от 25%, Кирил Петков също е одобряван от 25%, а Асен Василев – от 24%. Корнелия Нинова е одобрявана от 20% от българите, а Христо Иванов – от 19%. Слави Трифонов печели одобрението на 18% от избирателите, Костадин Костадинов – на 16%, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов – на по 14%.
Най-високо неодобрение към лидери на партии регистрираме спрямо Слави Трифонов и Костадин Костадинов – съответно 72% и 70% неодобрение.
Към 17 септември неодобрението към Бойко Борисов е съизмерим дял с това към Кирил Петков – и при двамата то възлиза на по 63%.
Извън тази класация на лидери на партии, президентът Румен Радев е одобряван от 55% от пълнолетните българи, а премиерът на служебното правителство Гълъб Донев е одобряван от 31%. И президентът, и премиерът на служебния кабинет, имат положителни рейтинги, което означава, че одобрението за работата им е по-висок дял от неодобрението.
Макар за последната година да наблюдаваме тенденция към постепенно свиване на одобрението за президента, той остава засега най-одобрявания политик у нас. Този рейтинг на президента го натоварва със сериозна отговорност за цялостните политически процеси в страната.
От изследването става ясно, че всички лидери на основни партии с шанс да попаднат в парламента, се ползват с одобрението на по около 90% от избирателите си. Над тези стойности е одобрението сред собствените електорати за Бойко Борисов, Христо Иванов, Кирил Петков и Асен Василев.
Конфронтацията между лидерите логично при тези данни работи за перманентно разделение сред хората. Реалностите в глобален план предполагат и у нас да се положат усилия за смяна на модела на яростно противостоене и да се мисли за партньорство, при което партиите не се обезличават.
3. Готовност за гласуване
От началото на кампанията до момента, делът на желаещите да гласуват леко се свива. Към 17 септември данните на Екзакта показват, че е възможно да гласуват около 47% от интервюираните, около или малко под 2,5 млн. избиратели живеещи в България.
30% от българите към момента заявяват, че е по-вероятно да не гласуват, а около една четвърт се колебаят как да постъпят и кого да изберат. От тези данни е видно, че улягането на електоралните пластове ще продължи буквално да самия изборен ден.
4. Какво правителство искат българите
Две трети от българите са на мнение, че след втори октомври страната трябва да има редовно правителство дори ако това означава известни компромиси на партиите при коалиране. Една трета от участвалите в изследването на „Екзакта“ са твърдо против това да се прави редовно правителство на цената на компромиси.
За съставяне на редовно правителство дори на цената на компромиси се обявяват по-често жени, възрастни и бедни хора, както и жители на малките населени места. Най-изявени противници на компромисите при съставяне на следващ кабинет са младите българи и избирателите на „Възраждане“.
ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
В периода от 10 до 17 септември 2022 г., две седмици преди извънредните парламентарни избори на 2 октомври т.г., „Екзакта Рисърч груп“ проведе национално проучване като интервюира „лице в лице” 1050 пълнолетни българи в 100 гнезда в 71 населени места на страната.
Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално демографски параметри.
Изследването е реализирано със средства на Екзакта.
