Политологът Стойчо Стойчев даде интервю, в което прозира страха му от Румен Радев.
– Ясно е, че който влезе в тази битка и в българската политика изобщо няма как да остане чист. Но обществеността като че ли претръпна някак си на тези неща и не се приема толкова трагично, че някой някого плюе. В интерес на истината срещу Анастас Герджиков трудно може да се изкара нещо смислено, а пък тези, дето го плюят, са за далеч по-голямо укоряване.
Онзи прословут договор с майка му за 9 хиляди лева не е никакъв конфликт на интереси- ами това е начинът, по който плащат за научните проекти в Университета. Майката на Герджиков е професор в СУ, договорът се сключва по доклад за ръководител на проект, а ректорът парафира. Радев има далеч повече неща, за които може да бъде укорен.
Например конфликт на интереси за „Грипен“-ите. Не може да си бил до оня ден шеф на ВВС, правиш си служебно правителство и то решава каквото му наредиш. Това е изключително грозно. Да не говорим за неговия съветник по антикорупцията Пламен Узунов какви чатове води с бизнесмени и какви снимки му изкараха, а той го държи.
Така че Румен Радев просто няма за какво да критикува Герджиков. И тези критики издават по-скоро някаква слабост или злост. Ако Радев гледа да запали фитила на Бойко Борисов, който лесно се пали и си изпуска нервите – тази стратегия да я прилага на Герджиков е по-скоро глупост или показва някакъв вид притеснение, отколкото самоувереност на човек, който влиза като победител в тази борба.
– В чия мелница ще наливат вода тези нападки?
– Политическият терен до такава степен е радикализиран и основно си говорят агитките, а на тях каквото и да им приказват, те си знаят техния отбор. Добро-лошо, винаги са си с техните. Въпросът е за тези, които до голяма степен са отвратени от политиката, по-умерените избиратели, които искат да чуят трезви аргументи – дали този тип кална кампания ще ги отблъсне от участие в изборите или напротив – ще ги мотивира.
И тогава ми се струва, че кандидатът, който е по-обран, по-умерен, ще спечели, защото като цяло българите не харесват крайни изказвания и харесват умерените. Ако има двама събеседници в едно студио и единият се пеняви и вика, а другият и нищо да не каже, хората ще харесат спокойния събеседник. Радев трябва да застане и да говори по същество, но той просто няма какво да каже по същество, освен за ГЕРБ и техните кражби. Ако го няма ГЕРБ, той няма да има за какво да говори.
– А как според вас професор Герджиков трябва да отговори на тези нападки? Той е академичен човек, не го владее този език?
– Според мен на този тип нападки не трябва да се отговаря изобщо. Това е метод на КГБ – на вмирисаната сельодка. Като те натъркат с нея, почваш да миришеш на вмирисана риба и всички почват да бягат от теб.
Идеята е да се пазиш максимално., защото целта на нападките е да се потопиш още повече във вмирисаната сельодка и да почнеш да се обясняваш. И отиваш на кино. Бойко Борисов горе-долу го е овладял – като го питаха за чекмеджетата, седи, гледа и нищо не казва. Така трябва да прави и Герджиков. Между другото, Радев реагира по същия начин. Те го питат за Пламен Узунов, той гледа като игуана.
ко един такъв кандидат се провали, провалът ще си бъде негов и на инициативния комитет. Ако спечели, успехът ще е за партията. Както винаги прави БСП.
– Въпреки че са издигнати от Инициативни комитети, има ли според вас изявени партийна кандидатура?
– Лозан Панов е по-радикален дабългарист, отколкото Христо Иванов. Той олицетворява съдебната реформа по свой образец. Има с „Да, България“ не само политически сходства, но и културни, цивилизационни, ако искате.
Така че гласовете за него ще бъде един вид преброяване на тази общност „Правосъдие за всеки“ в България, която според тях е голяма. Само че българите разбират справедливостта по друг начин, не като тях. Най-емблематичният случай беше с освобождаването на Джок Полфрийман.
За тях това бе победа на справедливостта, а за българите бе абсолютно несправедливо, защото ние разбираме справедливостта като възмездие. И освобождаването му бе абсолютно безочливо в очите на огромната част от хората. И като се явят на избори с Лозан Панов, ще се види колко от гласоподавателите споделят техните ценности.
– Акцент в кампанията на професор Герджиков ще бъде обединение…
– То това е замисълът – консенсусна личност, благ, няма да го видиш да повишава тон, диалогичен… Справя се прекрасно в Съвета на ректорите, добър организатор е, не случайно седем от тях го подкрепят.
– Обединение около какво, обаче?
– Обединение срещу разделението, което наложи Радев. Обществото ни е тотално разделено по няколко линии. Не може да се формира съгласие почти по нищо. Вижте анкетите на социолозите – при повечето въпроси или са 50% „за“, 50 „против“, или 55:45, най-много 60:40. Това е голямо разделение и означава, че няма обществено мнение по ключови въпроси.
С изключение на въпрос дали трябва да се вдигнат пенсиите. A откъде ще дойдат парите. Като ги питаш трябва ли да се вдигнат данъците – не. Да се събира повече ДДС – не. Ясно е, че не може да се върви в някаква посока след като единият крак дърпа напред, другият – назад, а ръцете са отзад. При това положение не може да се направи нищо, освен някой да събере партиите на една маса и това е точно ролята на президента.
Първанов така направи през 2005 г. – седнете и дайте да се разберем, да намерим решение, да намерим някакъв път. Но Радев не го прави това. Един Господ знае защо.
– А защо според вас, доцент Стойчев?
– Едната версия е, че си мисли, че не му е работа да се занимава с партиите. Чете Конституцията и каквото пише вътре като робот изпълнява машинално – според основния закон нямам ангажимент, да се оправят партиите в парламента. Другият вариант е, че се мъчи, но не му се отдава, защото отчетливо е взел страна. Няма как при положение че си казал за ГЕРБ „мутри вън“ да търсиш съгласие с тях.
А съгласие без ГЕРБ и ДПС не може да има. При положение, че се е скарал с част от партиите няма как да търси консенсус. И третото обяснение според мен е, че той по този начин дискредитира парламентарната форма на управление. Казва – видяхте какво става, парламентът е неспособен, няма правителство, аз трябва да се оправям, я по-добре да си гласуваме за президентска република. Съветникът му Слави Василев дори написа книга по въпроса.
– Според вас кандидатките за вицепрезидент ще играят ли някаква съществена роля в кампанията?
– Не искам да коментирам. Този пост трябва да бъде премахнат. Абсолютно е ненужен, той дава позиция, статус и престиж на едни хора, дето не го заслужават. Президентът може всичко да им даде като правомощия, но може и всичко да им вземе с указ по всяко време.
Обикновено той им дава помилването, наименованието на обекти и гражданството – евентуално, защото някои президенти си го държат. Като не си президентска република, ако не дай си Боже нещо му стане на президента, нищо не пречи правомощията му да се изпълняват от председателя на Народното събрание, докато се проведат избори.
Нищо няма да стане, ако президентът не разпише 200 гражданства или да помилва 20 души или да назначи някой си за нещо си.
– Видяхме как държавата изкара 4 години без вицепрезидент, когато Блага Димитрова си подаде оставката през 1993 г….
– Да, разбира се. Тя самата каза, че този пост не е нужен и трябва да се премахне. И Желю Желев, Бог да го прости, си управляваше 4 години без никакви проблеми.
– Къде според вас ще отидат гласовете за Лозан Панов на втория тур?
– Гласоподавателите на „Да, България“ автентично мразят много повече ГЕРБ, отколкото БСП. А някои напоследък дори обичат Радев. Има една група във фейсбук за морфичен резонанс и кефлийско настроение на „Демократична България“.
И бяха пуснали една анкета кой да бъде кандидатът им за президент. Румен Радев водеше пред Иван Костов с 10 000 гласа. Така че е ясно за кого ще гласуват на втори тур – за Румен Радев. В „Демократична България“ вече ги няма репресираните, както и онези десни хора, които през годините бяха против колаборация с БСП.
Ясно е, че там се е поел курс към сближаване с БСП, те го пробваха още на местните избори срещу Фандъкова. Между другото, обратният вариант работи много по-добре – когато БСП се мобилизира да гласува за кандидати на „Демократична България“, отколкото другото. На балотажа в София районните кметове на „Демократична България“ бяха подкрепени в много голяма част от БСП. Докато обратното не беше валидно тук, те не се мобилизираха да гласуват за кандидатите на БСП.
В „Изток“ нямаше такава подкрепа и другарите се ядосаха – ние ги подкрепихме, пък те ни прецакаха. Не трябва да забравяме, че „Демократична България“ ходи да коленичи на Радев да не назначи Иван Гешев за главен прокурор. Целият Инициативен комитет на Лозан Панов бе коленичил пред Радев. И като Радев подписа за Гешев какво стана?
– Ще бъде ли толкова решаваща подкрепата на ДПС за Герджиков, както се заканиха?
– ДПС не е това, което беше. Виждаме една трайна тенденция при тях на намаляване на гласовете и неспособност да контролират хората си в отделните региони. Защото хората вече имат икономическа свобода и излязоха от зависимостта на партията. Заради това и гласовете в чужбина, и в България за тях вече са по-малко. Има разлика и между гласоподавателите на ДПС в Североизточна и Южна България.
– Според вас резултатите от парламентарните избори на 14 ноември как ще повлияят на втория тур за президент една седмица по-късно?
– Биха могли да повлияят. Изборите две в едно са изключително вредни за България. Едно, че хората масово не знаят за какво ще гласуват, смесват символи, гласуваме за тоя, за оня – въобще пълна каша. Това не е Швейцария да отидем да гласуваме едновременно на 36 референдума, като за всеки въпрос имаш предварително мнение. Разбира се, ще има и едни поне 100 хиляди гласа за първия на първия тур. Те ще дойдат от хората, които винаги гласуват за победителя.
