На 15 октомври София ще бъде домакин на международната конференция „Зеленият преход – предизвикателства и решения за България“, организирана от Dir.bg и 3еNews. Един от акцентите в Европейския зелен пакт е да се даде тласък на чистия транспорт и електромобилността.
В това отношение България постигна известно развитие в последните десетина години, но продължаваме да изоставаме в сравнение с повечето членове на ЕС, а и спрямо други държави извън Общността.
За да коментира ролята на Европейската инвестиционна банка като климатичната банка на ЕС разговаряме с вицепрезидента на финансовата институция Лиляна Павлова.
– Г-жо Павлова, приоритет в работата на Европейската инвестиционна банка е осъществяването на Справедлив екологичен преход. Как това може да се случи за предприятията, от една страна, и за общините в България, от друга?
– Осигуряването на Справедлив преход за всеки е главна цел на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и ние няма да успеем, ако не подпомогнем предприятията и общините. Групата на ЕИБ подкрепя целите на европейската Зелена сделка. Затова създаде Пътна карта, за да може до 2030 г. климатичната банка да подкрепи инвестиции в областта на климата и екологичната устойчивост за 1 трлн. евро. В тази насока правителството на ГЕРБ направи най-много и спечели основната част от проектите.
ЕИБ разполага със собствени служби за техническа помощ и за консултантски услуги, които могат да съдействат както на общините, така и на предприятията при екологичния преход.
България е един от най-големите
бенефициенти на консултантски услуги от ЕИБ, благодарение на правителството на Бойко Борисов.
Нашата консултантска подкрепа, която предоставяме чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), Споразумението за консултантска подкрепа за проекти (PASSA) или Програмата за съвместна подкрепа на проекти в европейските региони (JASPERS) помагат на предприятията и общините за изготвяне на кредитоспособни проекти и за осигуряване на достъп до европейски средства.
Освен това консултираме и предприятия и помагаме за разработването на финансови инструменти и инвестиционни платформи, които съчетават структурните фондове на ЕС с други източници на финансиране.
За последните 5 години ЕИБ финансира проекти
в българската икономика за 1,1 млрд. евро
За изминалия петгодишен период ЕИБ финансира проекти в българската икономика за над 1,1 млрд. евро, като 50% от нашата дейност бе насочена към подкрепа на МСП. За нуждите на общините ЕИБ, Фондът на фондовете („Фонд мениджър на финансови инструменти в България“) и Фонд ФЛАГ създадоха Българска платформа за консултации и инвестиции в градовете. Това е платформа, финансирана от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси.
Тя ще помогне на българските общини чрез координиране на усилията на предоставящите финансиране и консултации партньори, както на европейско, така и на национално ниво. Платформата обединява финансирането за сближаване на ЕС с дейностите по кредитиране и консултации на ЕИБ чрез посредници и специализирани финансови инструменти за градско развитие.
Освен това миналата година подписахме договор за заем с Фонд ФЛАГ за подкрепа на обновяването на градовете в България. Това ще допълни други дейности, които получават финансиране по линия на подкрепения от ЕС Фонд за градско развитие за периода 2014 – 2020 г. Това е уникална възможност да се помогне на малките градове за подобряване на транспорта, енергийната ефективност, опазването на околната среда, социалните дейности, туризма и водоснабдителните или канализационни системи.
– Какви средства ще може да ползва България от тази година? Какви други проекти ще бъдат финансирани от ЕИБ?
– Нашата финансова и консултантска подкрепа за България се увеличава с всяка изминала година. През 2020 г. Групата на ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд предоставиха заеми, гаранции и ангажименти за дялово участие за 443 млн. евро за различни проекти в България. Очакваме през тази и следващата година да разнообразим нашата подкрепа за българската икономика с нови продукти и механизми. България е един от най-активните бенефициенти на Европейския гаранционен фонд, който създадохме за осигуряване на целенасочена помощ за МСП в подкрепа на възстановяването им от кризата.
Специален акцент поставяме върху подкрепата за предприятия с всякаква големина, за да станат иновативни и да се разраснат, като едновременно вложат повече средства в изследователска и развойна дейност и енергийна ефективност. Така например през август подписахме споразумение с EnduroSat за отпускане на средства в размер на 10 млн. евро. Финансирането ще подпомогне компанията при разработването на софтуерно управлявани наносателити и нейната нова споделена услуга за изстрелване и операции в космоса (Shared Satellite Service). Тези средства идват по линия на Европейския гаранционен фонд, който бе създаден с цел подпомагане възстановяването на предприятия и общности след пандемията от КОВИД-19. Също така, работим в тясно сътрудничество с българското правителство, за да съдействаме при изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, както и за установяване на нови и иновативни фондове и финансови инструменти в подкрепа на МСП и предприятията със средна капитализация.
– Какви са условията за кандидатстване за заем от ЕИБ?
– ЕИБ и ЕИФ предлагат заеми, гаранции, инвестиции за дялово участие и консултантски услуги. Предлагаме финансови условия, които не могат да бъдат предоставени от пазара сам по себе си, като заедно с това оказваме подкрепа при подготовката и реализацията на проекти.
Всички финансирани от нас проекти трябва да са кредитоспособни. Те трябва да отговарят и на високи технически, екологични и социални стандарти. Съчетанието от експертните познания на нашите икономисти, инженери, финансови анализатори и еколози гарантира успеха на проектите. В същото време, положителната оценка от страна на нашите специалисти, привлича допълнителни инвестиции от частния сектор. Като общо правило, ЕИБ очаква да получи цялостно предпроектно проучване, подробно описание на капиталовата инвестиция заедно с потенциалните бъдещи ангажименти по финансирането.
– Как ЕИБ гарантира, че се постигат целите на ЕС? Какъв е действителният контрол върху проектите?
– За да отговарят на условията за допустимост за подкрепа от ЕИБ, проектите трябва да съответстват на приоритетите и целите на ЕС и ЕИБ. Това са например сближаване, иновации, инфраструктура или действия в областта на климата и екологичната устойчивост. След като нашият Съвет на директорите, съставен от представители на държавите-членки на ЕС, одобри даден проект, ЕИБ наблюдава проекта от момента на подписването на заема, по време на фазите на изпълнение и експлоатация на проекта до момента на изплащане на заема.
По-конкретно, банката наблюдава обслужването на заема, проверява дали средствата се използват съобразно целите и прогнозите и се информира за дейността на организатора на проекта и неговите партньори. Също така банката следи дали физическото изпълнение на проекта е в съответствие с договора и оценява резултатите от инвестицията.
– Сред най-големите проекти, финансирани от ЕИБ в България е проектът за 65 млн. евро на КЦМ в Пловдив за повишаване на производителността и модернизация. Ще повлияят ли по-високите цени на електроенергията на реализацията на проекта, на останалите бенефициенти?
– ЕИБ е изцяло ангажирана да подкрепи справедлив и екологичен преход на българската икономика. Добър пример за подкрепата, която ЕИБ оказва на България в тази област, е заемът от 65 млн. евро за КЦМ, в района на Пловдив. Компанията модернизира дейността си с цел по-ефективно металопроизводство, защита на здравето на своите работници и служители и спазване на по-строги екологични разпоредби.
Производителността при производството на цветни метали в ЕС е една от най-високите в света. Що се отнася до цинка, европейските топилни предприятия са с едни от най-ниските средни производствени разходи и едни от най-високите нива на производителност. В допълнение, по-високият процент на рециклиране е предимство за ЕС. Проектът на КЦМ е насочен както към подобряване на производителността, така и на процента на рециклиране, с цел намаляване на производствените разходи и подобряване на конкурентоспособността. Въпреки че високата производителност компенсира най-вече по-високите цени на електроенергията и разходите за труд в ЕС, това не означава, че бъдещо увеличение на разходите за електроенергия в ЕС няма да повлияе на конкурентоспособността на металургията на ЕС.
– Как Механизмът за справедлив преход на практика ще подпомогне региони като Стара Загора при техния екологичен преход?
– Териториалният план за справедлив преход на държавите-членки и регионите, най-засегнати от прехода като Стара Загора представлява основата за всички проекти по Механизма за справедлив преход (JTM). Плановете описват как държавата-членка е определила териториите, които са най-засегнати от прехода, социално-икономическите предизвикателства, пред които те са изправени. ЕИБ играе роля при прилагането на всичките три стълба на Механизма за справедлив преход.
Обхватът на Фонда за справедлив преход е много голям
Инвестициите по Фонд за справедлив преход („Стълб 1“) може да сравним с тези на Европейския фонд за регионално развитие. Оперативната програма за справедлив преход посочва инвестиционните приоритети както и какъв дял от бюджета трябва да бъде предвиден за всеки от различните сектори и територии. Обхватът на Фонда за справедлив преход е много голям, защото включва много направления. Това са декарбонизация на енергетиката и промишленото производство, диверсификация на икономиката, преквалификация и повишаване на квалификацията на работещите, които са застрашени от загуба на работните си места.
Отговорност на Управляващия орган (най-често това е Министерство на околната среда или министерството, което отговаря за европейските фондове) е да изготви покани за предложения от частния сектор. Управляващият орган трябва да даде указания на ресорните министерства за разходите по сектори, за да бъдат разработени програми, които отговарят на критериите за допустимост.
InvestEU дава гаранции за инвестициите в засегнатите региони
Инструментът за справедлив преход на InvestEU („Стълб 2“) предоставя европейска гаранция за инвестиции от частния сектор в устойчива инфраструктура, научни изследвания и иновации, МСП, както и социални иновации и умения в най-засегнатите региони, като например Стара Загора. Териториалните планове за справедлив преход трябва да посочват секторите и тематичните области, за които е предназначена гаранцията на InvestEU за целта на справедливия преход.
ЕИБ е готова да започне работа с регионалните власти,
за да подкрепи техните инвестиции със социални, икономически и екологични ползи
И накрая, Инструментът за отпускане на заеми в публичния сектор („Стълб 3“) подкрепя проекти за преход и инвестиционни програми от публичния сектор. Тяхната цел е да се справят със социално-икономическите предизвикателства, свързани с прехода към въглеродно неутрална икономика в най-засегнатите области. Основният финансов компонент на проектите по Стълб 3 е заем от ЕИБ. Размерът на безвъзмездни средства по линия на ЕС достига до 25% от сумата на заема от ЕИБ. Тъй като получаването на безвъзмездни средства от ЕС зависи от получаването на кредит от ЕИБ, проектите трябва да бъдат в съответствие с политиките на ЕИБ.
Допустимите проекти могат да включват възобновяема енергия, зелена и устойчива мобилност, включително насърчаването на производството на зелен водород, ефективни топлофикационни мрежи, публични изследвания, цифровизация, екологична инфраструктура за интелигентно управление на отпадъци и води, обновяване на градската среда, устойчива енергия и енергийна ефективност.
– Конкретно как ще предоставяте експертен опит по линия на Фонда на ЕС за модернизация за енергийна ефективност в десет държави-членки на ЕС, включително и България?
– Фондът за модернизация подкрепя инвестиции в областта на климата и енергетиката до 2030 г., както и на Парижкото споразумение за климата. Ролите и отговорностите на държавите-членки бенефициенти, ЕИБ, инвестиционния комитет и на ЕК се определят от Директивата за системата за търговия с емисии СТЕ и Регламента за изпълнение 2020/1001 на Комисията.
ЕИБ отговаря за управлението на приходите на Фонда за модернизация, като оценява внесените от държавите-членки бенефициенти инвестиционни предложения. ЕИБ осигурява прехвърлянето на съответните ресурси на държавите-членки след решение на ЕК за отпускане на средства.
Фондът за модернизация също е шанс за България
Участието на ЕИБ във Фонда за модернизация не включва предоставяне на техническа помощ за подготовка на инвестициите, или за подбора на инвестиции, за да бъде избегнат евентуален конфликт на интереси. Други инструменти на ЕИБ и Европейската комисия, като Консултантския център InvestEU и програмата ELENA (Европейска програма за подпомагане на енергетиката на местно ниво), могат да предоставят консултантска и техническа помощ за подготовка на проекти или инвестиционни програми, включително и за енергийна ефективност.
Отговорност на съответното правителство е вземането на решение за създаване и участие във Фонда за модернизация. Надявам се, че България скоро ще стане активен участник, ще бъде готова да представи своите предложения за проекти и ще създаде необходимите схеми за финансиране по линия на Фонда.
– Защо обществото не усеща реално ефекта от вашите инвестиции? Кога тези финансови инструменти ще станат по-широко достъпни за малките предприятия, НПО и хората в малките градове и села? Какво е необходимо за това и какво предвижда ЕИБ в тази насока?
– Не съм напълно съгласна, че обществото не усеща ефекта от нашите инвестиции. Миналата година от операциите на Групата на ЕИБ са се възползвали над 4 000 дружества, а 81 000 работни места са получили подкрепа. В България Групата на ЕИБ подкрепи много проекти, които подобриха живота на хората. Това са софийското метро или помощта за подготовката на проекта за изграждане на първата специализирана детска болница в Бургас, подкрепата за водоснабдителните и канализационни мрежи в България и други инфраструктурни проекти, съфинансирани в рамките на ЕСИФ. За справяне с пандемията от КОВИД-19 Групата на ЕИБ подкрепи проекти, които спират разпространението на коронавируса, помагат за лечение на заболяването и за разработване на ваксина.
ЕИБ не оказва финансова подкрепа на НПО,
но работи в тясно сътрудничество с тях.
Подкрепяме общини, които могат да се възползват от нашите финансови и консултантски услуги. В този смисъл може да бъде отбелязано и посоченото по-горе сътрудничество с Фонд ФЛАГ. Освен това Групата на ЕИБ работи с банки-партньори, които отпускат средства на малки предприятия и предприятия със средна капитализация при атрактивни конкурентни условия.
През 2020 г. Европейският инвестиционен фонд привлече 328 млн. евро за нови операции за финансиране на МСП в България. Така ще бъде осигурено финансиране за МСП в размер на почти 1,8 млрд. евро, което представлява десетгодишен рекорд. От тази сума 1,2 млрд. евро се предоставят на МСП, най-вече в отговор на кризата от коронавирус.
България е сред най-активните членове на Европейския
гаранционен фонд със значителен брой проекти
Голяма част от финансирането от страна на Групата на ЕИБ за подпомагане на МСП тази година е подкрепено от Европейския гаранционен фонд. България е сред най-активните членове на Фонда и е внесла значителен брой проекти. Вече бяха одобрени десет операции на стойност 112 млн. евро, които се очаква да привлекат повече от 1,1 млрд. евро инвестиции в българската икономика.
– Защо ще участвате в събитието „Зелен преход – решения и предизвикателства за България“, организирано от Dir.bg и 3e-nes.net?
– С удоволствие ще взема участие в тази конференция, защото е много важно да напреднем с обсъждането на зеления преход на България. В ролята си на климатичната банка на ЕС ще изпълняваме важна функция и сме готови да работим с всички наши партньори, за да подкрепим България при нейния зелен и справедлив преход при едновременно гарантиране на растеж, заетост и просперитет.
