След критиката на Румен Радев за ”прибързаното” посещение на Кирил Петков в Скопие и последвалият отговор на премиера, темата ”Северна Македония” вече се очерта ясно като зона на разлом между президента и министър-председателя. Радев е застъпник на по-твърдата политика спрямо Скопие, а Петков е склонен на компромис, трасиран от разширяване на контекста на двустранните отношения на принципа ”повече икономика и прагматизъм, по-малко история и емоции”.Кой от двата подхода спрямо Скопие ще се реализира на практика?
Отговорът на този въпрос ще хвърли светлина върху актуалното съотношение на силите между отделните власти в държавата. Формално външната политика на страната се формира от правителството и парламента, а президентът може да бъде само нейн изразител. Радев обаче има по-големи амбиции и вече успя чрез Консултативния съвет по национална сигурност от 10 януари т.г. да ограничи свободата на премиера за действия по темата „Северна Македония“. Главна опора на президента са обществените настроения, над 80% от българите са за твърда политика спрямо Скопие. Но за същото се застъпват и две от четирите формации в управляващата коалиция – БСП и ИТН. Петков засега компенсира с активност и ентусиазъм и до голяма степен маргинализира ролята на външната министърка, която е трудно забележима и дори и да има някакви указания от своята партия ИТН, не може да ги артикулира по убедителен начин.
Привържениците на линията „Петков“ имат числено превъзходство в правителството (министрите от „Продължаваме промяната“, вероятно без Стефан Янев, плюс тези от Демократична България). Но ако въпросът бъде прехвърлен в парламента, там съотношението на силите по-скоро ще е обратното. Затова Петков ще се стреми да задържи инициативата по македонската тема в ръцете на правителството.
Така че в предстоящите месеци българо-македонската драма ще се разиграва не само по оста София-Скопие, но и вътре на българската политическа сцена. Колкото по-далеч са следващите парламентарни избори, толкова по-развързани ще са ръцете на Петков да върви срещу преобладаващото обществено мнение. За да постигне някакъв резултат обаче, той има нужда и от помощта на Скопие. А тя засега е никаква. Разбирам трудната позиция на македонското правителство, което също е притиснато от общественото мнение в собствената си страна, но не е нормално 2 години да нямат посланик в София и да не искат да променят дори една дума в своите учебници по история.
Моята прогноза е, че преди есента българското вето за преговорите на Северна Македония с ЕС няма да бъде вдигнато, а какво ще стане в края на годината ще зависи от здравината на управляващата коалиция, ако тогава тя вече се пропуква, Петков няма да има големи шансове за пробив по македонската тема.
Пламен Димитров
