Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2022 година под заглавие: Румен Радев с президентско управление в парламентарна демокрация.
РУМЕН РАДЕВ С ПРЕЗИДЕНТСКО УПРАВЛЕНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – РЕВИЗИЯ, РОКАДИ, РЕВАНШИЗЪМ
ГЕРБ ИЗЛИЗАТ ОТ СТИГМАТА, БОРИСОВ Е В АТАКА
„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ СЪС СТАБИЛЕН ТРЕНД НАДОЛУ
БСП СЛЕД „ИЗЧЕГЪРТВАНЕТО“ НА РАДЕВ
ДПС ПРАВИ ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ ВЪВ ВЛАСТТА
ШАНСОВЕТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОЗОНАТА
НА 1 ЯНУАРИ 2024 – ВСЕ ПО-МАЛКИ
Предлагаме ви
РЕЗЮМЕ ОТ ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
Политическите събития през август имат един общ знаменател – избори и газ.
Конфронтацията по геополитическата ос се изостри и през темата за газовите доставки стана доминираща в предизборен контекст.
Интересът към служебния кабинет бързо се амортизира.
Очакванията към него нямат фокус, идват от различни среди, групи, партии и социални слоеве. Правителството на Гълъб Донев по-бързо от предшествениците си изчерпва кредита на доверие, който е естествен към всяка нова власт – независимо дали идва след избори или е назначена от държавния глава.
Кадровите смени преминаха мярката. Толкова мащабно прочистване не направи нито един от предишните кабинета на Радев. Дори първият през 2017 година, от когото се очакваше мащабна ревизия, мина кротко на фона на размаха, който наблюдаваме сега.
Кадровият кадрил провокира несигурност и дестабилизира държавното управление.
Смените по върховете на държавната администрация станаха всекидневие, овладени са ключови позиции.
Особеното в случая е, че се уволняват кадри, назначени от политическите сили, които подкрепиха Румен Радев за втория му мандат.
Най-силна акустика имат уволненията в секторите, които бяха управлявани от БСП – силата, която издигна Радев-Йотова за президентски избори 2016. Самият състав на кабинета бе casus belli за отношенията с Нинова и те наистина бяха взривени.
Служебното правителство е било подготвено отдавна, работило се е за него и за кадровото му обезпечаване.
Размахът на рокадите потвърждава версията за съпричастност на държавния глава към свалянето на кабинета „Петков“.
Предаването на властта мина минорно. Разминаването между кабинета „Петков“ и служебното правителство станаха видими от ден първи от новата власт.
Използвайки кризите, служебното правителство се движи на ръба на конституционните си правомощия.
Въпросът за конституционната адекватност на фигурата на служебното правителство в основния закон на България ще стане много актуален, ако резултатите на 2 октомври се окажат силно повлияни от действията на настоящите министри или ако се стигне до поредната патова ситуация, която да наложи още едно служебно управление.
Темата за пестенето на енергия е изцяло пренебрегната. Няма български лидер – президент, министър-председател, министър или водач на партия, който да подготви нацията за изпитания, да я мобилизира и консолидира за предстоящите трудни времена, да я призове за общонационално усилия.
Политическата криза се сля с криза на лидерството.
Със състава и действията на служебния кабинет президентът затвърди конфликта си с протестния сегмент.
Резултатите от работата на вътрешния министър ще бъдат тест за антикорупционната линия на президентската институция.
На този етап ситуационното покритие между интересите на Радев и на ГЕРБ е факт. Юмрукът е сменил посоката си.
Четвъртото служебно правителство на Радев и самият Радев се затвърждават като нерегистрираните участници в предстоящите избори.
Конфликтните точки и персонални сблъсъци превзеха полето на българската политика. Толкова интензивна и разнопосочна война не е имало през годините на прехода.
Основните политически играчи – партиите и президента, се преподредиха, което усложнява максимално намирането на съгласие. Предстоят тежки преговори за съставяне на правителство без да е ясно дали изобщо ще стигнат до някакъв финал.
Мащабните рокади и овладяването на държавата подготвя психологически гражданите за втори служебен кабинет.
Заявените червени линии преди вота и войната между партии и политици предполагат патова ситуация след 2 октомври.
Заявката на ПП, че се стремят заедно с БСП и ДБ да имат общо 121 депутати или малко повече, изглежда непостижима с днешна дата.
Реализацията й предполага приливна електорална вълна към три партии, които ще понесат негативите от икономическите и социални развития – инфлация, несигурност, стрес, растящ интерес към популистки послания.
Ако все пак ПП, ДБ и БСП спечелят, мнозинството им ще бъде крехко, за да осигури стабилност на управлението. Очаква ни римейк на политическите страсти от първата половина на тази година.
И вариантът за евроатлантически кабинет изглежда невъзможен след 2 октомври. След още един изборен цикъл може да бъде направен компромис, който да бъде представен като „исторически“.
Разочарование от служебния кабинет и задействане на инстинкта за самосъхранение на партийната система може да доведе до търсене на формула за редовен партиен кабинет през октомври.
При патова ситуация и затъване в безперспективност за преодоляване на политическите криза дори немислимите днес варианти биха влезли в дневния ред на един сериозен дебат.
След 2 октомври политическият елит ще бъде изправен пред избора да положи усилия за редовно правителство или да предизвика
варианта „избори до дупка“. Това ще овласти ново служебно правителство на президента, който вече се движи на ръба на конституционните си правомощия.
Идеята на Слави Трифонов за референдум парламентарна или (полу)президентска република е извън времето. Велико народно събрание се свиква в исторически преломи. Моментът сега не е такъв.
Стигматизацията на ГЕРБ продължава, но партията оперира в нов контекст.
Един тежък цикъл за ГЕРБ, стартирал с протестите през 2020, изглежда затворен.
Твърдото ядро може да бъде разбито от голям (политически взрив), но такъв не се очертава. Кадрово и електорално партията е стабилна и засега печели най-много гласове.
ГЕРБ вече не са в позицията само да се отбраняват, но и атакуват.
„Продължаваме промяната“ влиза в предизборната битка с ясно дефинирани и опоненти/врагове, и съюзници.
„Имаме още много работа – и сме решени да я довършим!“ се очертава като основно послание на кампанията.
Кадровата банка на ПП е нестабилна. Структурите са хлабави. В листите намират място напуснали ИТН, което може да се тълкува като предателство към собствените кадри. Започват да се оттеглят знакови лица от ядрото около Кирил Петков, което е индикатор за вътрешни напрежения.
Лена Бориславова или не издържа на напрежението, или настроенията срещу нея са били много силни.
Нежеланието на ПП да се яви в коалиция с ДБ има обяснение в търсенето на възможност да се върне на терена център-ляво.
Това е единствената формула, която може да й гарантира успех, след като партията отиде много вдясно с антируската политика на правителството „Петков“.
БСП влиза в първата предизборна кампания, в която президентската институция отчетливо работи срещу ръководството на партията.
Отношенията Нинова-Радев/Йотова трайно минаха в режим атака-контраатака и това, изглежда, ще бележи цялата кампания.
БСП има основанията да защити управлението си в мандата на ПП, включително атакувайки президента.
Партията залага на силна социална политика на фона на галопиращи цени и дефицит на енергоносителите. Това е заявка за продължение на социалните ангажименти, които Нинова и министрите на БСП реализираха в рамките на кабинета „Петков“.
ДПС вдигна много високо летвата си за предстоящите парламентарни избори.
Като основно послание на ДПС в кампанията се очертава тезата: „България има нужда от ДПС и във властта.“
Електоратът на партията е и консолидиран, и мотивиран.
Може да се очаква висока избирателна активност в съседна Турция на 2 октомври, която да конкурира резултата от ноемврийските избори, когато там за ДПС гласуваха близо 90 000 с право на глас.
Популисткият вот осигурява присъствието на „Възраждане“ и в следващата парламентарна конфигурация
Партията върви нагоре, но засега изчерпа потенциала си за привличане на нови гласове.
ДБ поведе анти-руските настроения и ще бъде двигателят на
очертаваща се война с президента по отношение на „Газпром“, Кремъл, руския газ.
Ако построи кампанията си единствено върху руския газ, губи шансове да привлече нови избиратели и остава „заключена“ в твърдия си избирателен корпус. Реален е рискът ДБ да изнесе войната за газа, а ПП да обере дивидентите.
Грешка на ДБ бе отново да предлага предизборна коалиция на ПП публично. Това издаде слабост и неувереност.
ИТН се бори за внимание.
Трифонов вкара темата за референдума в момент, когато партията вече нямаше какво да каже.
Предложението отрича сегашната политическа система, защото в нея има „лицемерие, лъжи, корупция, задкулисие, интриги, и болезнена жажда за власт“ и по тази линия Трифонов може да намери съмишленици.
Срещу партията се оформя наказателен вот и само силен финален спринт може да запази статута й на парламентарна партия.
Ако не успее да влезе в парламента, партията на Стефан Янев ще приключи краткия си гастрол в политиката. Партия, изградена единствено на основата на няколкомесечно служебно премиерство, трудно може да разчита на перспектива и успех.
Като идеология, програмни цели и послания БВ и Янев предлагат унисекс – ще привличат всички, биха се коалирали с всички, нямало червени линии.
Нажежаването на предизборните политически дебати е най-вече в икономиката, където дори и простите факти намират различна интерпретация. Неясните неща станаха още по-неясни: има ли газ или няма, цената скъпа ли е или евтина, Планът за възстановяване окончателен ли е или сега ще се ревизира пак, първите траншове сега ли ще дойдат или догодина и т.н.
За разлика от САЩ например в България данните не показват, че българският бизнес и домакинства се ориентират към намаляване на потреблението. Пазарът все още не реагира по най-логичния начин на ясните сигнали за трайно покачване и задържане на инфлацията на високи нива. Компенсациите и покачването на доходите продължават не само да стимулират инфлация, но и да формират очаквания за продължаване на тази политика.
Във финансовия сектор няма да видим бърза и значима възходяща динамика на лихвите.
При очертаващите се огромни разходи, непосилни за приходите, „Бюджет 2023 г.“ е изправен пред сериозни предизвикателства. И докато за един служебен министър на финансите единственият изход е в свиването на разходите, то политически следващото правителство ще се изправи преди трилемата: свиване на разходите, или/ и вдигане данъците или/и нови заеми.
Позиционирането на предизборния дебат само в сферата на газа и преговорите с „Газпром“, рискува да загуби още електорална активност с всички произтичащи от това последици за гърчещата се под напора на външни и вътрешни шокове икономика.
С всеки допълнителен месец на продължаването на конфликта Русия-Украйна рискът от европейско разединение нараства и първите предупредителни знаци вече се появиха. Но много ще зависи от хода на самия конфликт. Ако конфликтът продължи в сегашния си вид, може да се разчита на единството на ЕС: въпреки енергийната криза и икономическите страдания, причинени от нея, както и политическото и геополитическото напрежение, което ще предизвика, европейците едва ли ще оттеглят своята подкрепа за Украйна.
За ЕС обаче ще бъде по-трудно да продължи този курс, ако се очертае възможност за преговори и прекратяване на огъня.
Изкушението да се намери компромис с Русия ще бъде силно, особено като се има предвид, че той ще бъде постигнат вероятно на фона на нарастващия социален, икономически, политически и геополитически натиск върху континента. Ако намаляването на насилието в Украйна съвпадне с нарастващата енергийна криза в Европа, това може да доведе до факта, че европейските лидери не само ще започнат да спорят и да се колебаят, но като цяло ще се оформи ясно и видимо разделение между тях с геополитически последствия.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания)
Борислав Ангелов (Северна Македония)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – РЕВИЗИЯ, РОКАДИ, РЕВАНШИЗЪМ
НОВ ПРОБИВ В СИСТЕМАТА ЗА СИГУРНОСТ
РАДЕВ С ПРЕЗИДЕНТСКО УПРАВЛЕНИЕ В ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
КОНФЛИКТНИ ТОЧКИ И ПЕРСОНАЛНИ СБЛЪСЪЦИ – ВАРИАНТИТЕ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО СА ОГРАНИЧЕНИ
КАМПАНИЯТА – ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ, СКАНДАЛИ, АГРЕСИЯ
III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ ИЗЛИЗАТ ОТ СТИГМАТА, БОРИСОВ Е В АТАКА
„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ СЪС СТАБИЛЕН ТРЕНД НАДОЛУ
БСП СЛЕД „ИЗЧЕГЪРТВАНЕТО“ НА РАДЕВ
ДПС ПРАВИ ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ ВЪВ ВЛАСТТА
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ С РЪСТ НА ГЛАСОВЕ
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ ПОВЕДЕ АНТИ-РУСКИТЕ НАСТРОЕНИЯ
„ИМА ТАКЪВ НАРОД“ С ИМИДЖА НА ЛУЗЪР
„БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ С ДЕФИЦИТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ОПИТ
IV. ИКОНОМИКА
РАЗШИРЯВАЩА СЕ ДИВЕРГЕНЦИЯ НА ИКОНОМИКИТЕ НА ЕС
ПАЗАРЪТ НА ТРУДА Е В НАЙ-ДОБРИТЕ СИ ВРЕМЕНА
РЕШЕНИЕТО НА ЕЦБ ЗА ПОКАЧВАНЕ НА ЛИХВИТЕ
БЮДЖЕТЪТ ПРЕД ТРИЛЕМАТА: РАЗХОДИ, ДАНЪЦИ, КРЕДИТИ
ШАНСОВЕТЕ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ЕВРОЗОНАТА НА 1 ЯНУАРИ 2024 – ВСЕ ПО-МАЛКИ
V.ГЕОПОЛИТИКА
ДИПЛОМАЦИЯТА И ГЕОПОЛИТИКАТА В СВЕТЛИНАТА НА ВОЙНАТА В УКРАЙНА
ПРЕМЕСТВА ЛИ СЕ ЦЕНТЪРЪТ НА СВЕТОВНОТО НАПРЕЖЕНИЕ ОТ ЕВРОПА КЪМ ИЗТОКА?
VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ГЪРЦИЯ УПЛЪТНЯВА БАЛАНСА В СРЕДИЗЕМНО МОРЕ
АЛБАНИЯ – ПОРЕДЕН КРЪГ ИСТОРИЧЕСКИ СПОРОВЕ
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ЧАСТИЧНИ МЕСТНИ ИЗБОРИ ИЗМЕРИХА ВЛИЯНИЕТО НА ВЛАСТ И ОПОЗИЦИЯ
