Не съм имал възможност друг път да слушам ректора на Софийския университет, още по-малко в качеството му на кандидат за най-високия пост в държавата – президент. Ето какво си мислех, докато го гледах – какво си мислех нередактирано:Овладян, обигран, премерен, но вътрешно много напрегнат. С бързи, често бързи до механичност реакции. Прекалено много искаше да не сгреши нито един път. Отговорите му ми напомняха на отговори по време на лекция или изявления пред академична общност. Липсваха ми топлота, човешки думи и най-вече харизма.
Харизма впрочем липсва на почти всички кандидати за президент. Нека го кажа по този начин – на кандидатите за президент професиите много им личат. Това може и да не е лошо, но когато става въпрос за кандидатпрезидетска кампания, едва ли е най-добре.
Какво се опита да внуши Герджиков?
– Че не е политик, нито политически коментатор, а е само с амбициите за бъдещ държавник. В България това е трудно постижимо, невъзможно.
– През цялото време се опитваше да твърди, че изолацията на която и да е партия не е добре и че трябват коалиции. Дори спомена коалиции от четири-пет партии. Това трябва да се превежда така – ГЕРБ не бива повече да бъде изолирана. Нещо като амнистия за ГЕРБ.
– Ректорът на Софийския университет заяви, че не е кандидатът на ГЕРБ. Много умилително разказа как идеята се родила в Университета между няколко негови колеги и как бившият просветен министър Красимир Вълчев я занесъл в ГЕРБ.
Даже да предположим, че е така, нищо от това не би се реализирало, ако предварително не е съществувала идея за издигане от ГЕРБ на антирадев кандидат. А обяснението за самата среща с Борисов в централата на ГЕРБ беше несериозна. Излезе, че Борисов само се е радвал на Герджиков и на прекрасната идея той да бъде издигнат за президент, и не му е поставил нито едно условие.
– През цялото време Герджиков косвено или пряко защитаваше управлението на ГЕРБ, като развиваше тезата, че съществуват различни мнения за този период. Аз не чух нито една сериозна критика на Герджиков за безчинствата през последните десетина години.
– Голям гаф според мене беше обяснението за протестите и издевателствата под колоните. Ректорът кандидат-президент шикалкавеше, че нямало достатъчно информация, че не сме знаели и т.н.
Осъди насилието, но остави вратичка и за други мнения.
– За ДПС и Пеевски професор Герджиков стигна дотам, че не се задоволи с изявление, че не познава никого от ръководството, ами спомена, че не е виждал Делян Пеевски никога, а Доган – само веднъж, от десет метра.
– Щял да приеме подкрепа от всички избиратели, а не от ръководства на партии. Истината, разбира се, е тъкмо обратна.
– През цялото време на интервюто се усещаше хлъзгавост, бягство от конкретика, от коментиране на събития и заявяване на позиция. Имах чувството, че отговорите са автоматизирани, промислени и пресметнати като за дисертация. В това няма нищо лошо, но понякога истината е лоша.
А честността и харизмата – нещо съвсем отделно и далечно в случая.
Николай Милчев, Фейсбук
