Нека догодина да си вземем акъла. Да си вземем чувството за отговорност и като дойдат изборите, да сме пред урните. Да си вземем разума, за да може след това да си вземем живота в ръце, а не да ходим за гъби и да обясняваме, че нищо не зависи от нас. Трябва да сме много по-активни граждански, да сме по-изискващи. Но преди това – трябва да сме много по-добри като хора. Нека да оставим лакомията и алчността в 2020 г.Това заяви в интервю пред ФрогНюз психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова.
Ето и цялото интервю:
Госпожо Гълъбова, на края 2020 г. сме. Каква беше тя за държавата ни?
Годината беше бурна и динамична. Отново се борихме с Нейно нищожество Посредствеността. Защото тя върлува в нашата държава повече от COVID-19. Пораженията които нанася са много по-сериозни. Разбира се, това не значи, че омаловажавам заболяването. Но посредствеността, която ни владее, върлува като чума и нас и ще има много по-дълбоки и трайни последствия, които няма да можем да отстраним. Иска ми се да се окажа лош пророк.
Засегнати са обаче базисните темели на държавността, на народа ни, националната ни сигурност, каквито са образованието и здравеопазването.
Това ли събуди протестите?
Това беляза годината. Народът ни направи някои успешни и неуспешни опити да се справи. Протестите с тяхната продължителност и масовост, независимо кой какво казва, показаха един събуден народ. Народ, който не желае да търпи. Мисля, че от тук нататък никоя власт няма да си позволи да е толкова безпардонна и всички знаят, че ще бъдат наблюдавани.
Това ли научихме през тази година?
Мисля, че да. И мисля, че сме трайно събудени. Разбира се, не сме стигнали възможностите на нашите съседи в Гърция и Румъния, но вървим в тази посока. Явно сме си такива – малко по-бавни, инертни. Но гражданското общество започна да се създава. Гражданите осъзнаха, че освен задължения, имат и права и се учат как да ги отстояват докрай по начина, по който се прави в цивилизования свят. Това е при политическата отговорност.
При наказателната нещата не изглеждат толкова добре. Виждаме една прокуратура, която услужливо работи в полза на властта. Последното постановление за проверката за чекмеджетата е комично. Бяхме направени вкупом на нищо неразбиращи. Този опит да бъдем убедени, че черното е бяло за мен е обида към интелекта ни. Подхвърлят ни се едни неща, които очевидно не са така. Направени сме на глупаци.
Хората нямат усещане за справедливост. Нямат усещане, че се работи в тяхна полза. Няма го усещането за разделението на властите и това е огромен проблем, заедно с корупцията, която е ширеща се и повсеместна.
Протестите обаче утихнаха, очевидно е, че предсрочни избори няма да има… Изчезна ли волята ни да променим нещата?
Ние воля имаме. Но тя като че ли се притъпи. Да, протестите оредяха, на хората им стана студено, някои останаха без работа, прибраха се да гледат децата си… Има ред причини. Но това не значи, че сме тъпо и заспало племе. Не приемам моят народ да бъде обиждан.
Но пък управляващите сякаш се успокоиха.
Безспорно. Сега ще започнат с всякакви дребни номера, за да добутаме до изборите. Включи се цялата машина – социолози, шеф на информационно обслужване. Извинете, но каква е гаранцията, че ако изборите са в края на месец май, няма да има отново епидемичен проблем?
Има и друга нелепица – че чрез машините щяла да се разпространява COVID-19. С по-малко от 5000 лева могат да се купят ръкавици за еднократно ползване. Какво пречи да се дават на всеки? Какви са тези глупости? Някой ще тръгва да облизва машината ли? Това звучи толкова изсмукано от пръстите… Вижте САЩ, Румъния… те направиха избори.
Когато протестите бяха най-масови се обясняваше, че няма да се подаде оставка, защото без работещ парламент не можем да се справим с кризата. Този работещ парламент излезе във ваканция в това трудно време. Какво ще им се случи на госпожите и господата народни представители, ако ползват същите почивни дни като нас?
Сега ще избираме проверяващ главния прокурор. А него кой ще го проверява? Не съм юрист, чисто човешки ми е непонятно. Каква е гаранцията, че този човек ще притежава всички тия добродетели, при положение, че се избира от същите, избрали главния прокурор? Няма логика да очакваме нещата да са различни на изхода, при положение, че на входа са еднакви.
Един много ярък образ сякаш се запечата в съзнанията ни тази година. Беше ли белязана 2020 г. и от обиколките на премиера с джипа?
Това беше едно от забележителните неща. От обиколките ми по света като турист винаги гледам местните телевизии. Не съм видяла в някоя европейска страна, в САЩ, Япония, Австралия това да се случва. Говоренето, че са построени някакви магистрали и заводи не смятам, че е нещо, с което една власт трябва да се хвали. Това е нейно задължение. Ако започнат да даряват органи на нуждаещи се, това би било похвално. Но да очакваш похвали и адмирации заради това, че си вършиш работата…
Скоро научихме, че за 50 години онези, които много приказват, нищо не са направили. Това дълбоко ме засегна. Моите родители са част от онези 50 години. Нашите баби, дядовци. Да се говорят такива неща пред хора от моето поколение не е почтено. Манипулативно е.
Това е унижение през обезценяване. Това е много гадно – че нищо не си направил, нищо не си постигнал. И това се хвърля така в пространството и остава. Дължим на тези хора уважение за опита им, мъдростта им. Дължим уважение, че тези хора не мрънкат и не излизат на улицата да хлопат с тенджери, защото живеят в мизерия.
Като психиатър съм наясно с мотивациите за това поведение. Но е недопустимо да се случва. Най-малкото защото човек на висок пост трябва да е наясно с високата морална отговорност, която носи пред целия народ. Тя включва да се отдаде дължимото и на онези, които не са се справили толкова добре. Не да обезличиш труда на няколко поколения българи.
Това е препратка към обиколката на премиера в Пазарджик преди няколко дни. Тогава бе и със здравният министър, който упорито се опита да информира Борисов за някои неща, а той сякаш не го слушаше…
Той кого слуша? Абе хора, вие достойнство нямате ли? Идете на пусти гробища и вижте, че от никой гроб банкомат не стърчи. Недейте да товарите кармата на следващите поколения след вас… Не искам да съм мразена. Не искам и от всички да съм обичана. Защо да товаря кармата на децата си? Ще им оставя една камара имоти, пари… и какво от това?
Много е важно да учим децата си на достойнство. Възпитанието е процес. Усвояват се поведенчески модели.
Затова ли приехте толкова присърце темата с доц. Стойчо Стойчев?
Това е другата голяма и важна тема – кой как и на какво учи студентите. За скандала с проф. Михаил Мирчев имаше светкавична реакция. За другото – гробно мълчание четири месеца.
На какво учим студентите? Че двойният аршин е работеща система в България.
А не е ли такава?
Такава е. И това е страшното. Страшното е, че закрепваме това като поведенчески модел в главите на следващите поколения.
Какво искате да вземем със себе си през 2021 г.?
Нека догодина да си вземем акъла. Да си вземем чувството за отговорност и като дойдат изборите, да сме пред урните. Да си вземем разума, за да може след това да си вземем живота в ръце, а не да ходим за гъби и да обясняваме, че нищо не зависи от нас. Трябва да сме много по-активни граждански, да сме по-изискващи. Но преди това – трябва да сме много по-добри като хора. Нека да оставим лакомията и алчността в 2020 г. Да спрем малко. Да живеем по-просто. Защото наистина животът е много кратък. Толкова кратък, че да инвестираме енергия в лакомия и грабене и да не даваме любов на хората е престъпление спрямо нас самите.
Интервю на Джесика Вълчева
