От Стратегическия съвет към президента предлагат промяна на управленския модел и оздравяване на отношенията между гражданите и държавата, съобщиха от Администрацията на държавния глава Румен Радев.
Това е основният извод от продължилото няколкомесечно обществено обсъждане на проекта за Национален стратегически документ на България, представен на три етапа от Стратегическия съвет.
За да не останат предложените промени добри пожелания, основната част от измененията в модела на управление трябва да бъдат подкрепени с конституционни и законови промени, гарантиращи ефективното прилагане на модела на основата на гореописаните принципи. Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност, пишат от Стратегическия съвет.
Отговорно управление е невъзможно без участие на гражданите, се подчертава в проекта за Национален стратегически документ на България. Името на проекта е „За отговорно управление с участие на гражданите“.
В документа се посочва, че и в данните, потвърдени официално от правителството в анализ за стратегически документ до 2030 г. са включени редица негативни и крайно тревожни тенденции към 2020 г.
Сред тях са висока смъртност, лош здравен статус на нацията; ниска раждаемост; висока емиграция на трудоспособно население; задълбочаващи се дефицити в качеството на образованието и професионалните компетентности, духовността и възпитанието; драстични и нарастващи социални неравенства, бедност и изключване.
Към края на 2019 г. населението на страната за пръв път в следвоенната ни история е под 7 млн. души. Има около 7% кумулативен спад за последния десетгодишен период, а прогнозите на НСИ сочат, че за 2020-2080 г. населението ще се стопи с 30%.
В документа, предложен от администрацията на президента, се посочва, че заложените от правителството цели за 2030 г. изглеждат привлекателни, но са със заложени нереалистични индикатори на напредък. Според президентските стратези те няма как да бъдат изпълнени при настоящия модел на политическо и управленско мислене и действие, което се превръща в препятствие за дългосрочното развитие на страната ни.
„Нужни са солидни гаранции, че всеки, който е получил власт от гражданите, ще я упражнява по задължителни стандарти, ще се отчита и ще носи реална отговорност. В това отношение ключови са функциите на съдебната власт, но и там се наблюдават сериозни проблеми, които са сред основните причини за кризата на държавността в България“, пише в проекта на Национален стратегически документ.
В него се настоява за осигуряване на честни и свободни избори и ефективен следизборен контрол. Да прекрати и масираната партийно-политическа употреба на администрацията за изборни цели.
Стратегическият съвет подчертава, че всяко управленско решение трябва да бъде поставяно преди всичко на тест и аргументирано с това дали допринася за развитието на човешкия и социалния капитал на нацията.
Според документа: „Коренът на злото не е в отделни погрешни решения или прегрешения на индивидуални ръководители, а в цялостния подход към очертаването на желаното състояние на нацията и пътищата за неговото постигане. По-конкретно, става дума за порочния начин на управление, който се отличава с некомпетентност, корупция, злоупотреба с власт, липса на отчетност, хаотичност, неефективен контрол и практическа безотговорност.“.
Според съветниците, оздравяването на държавата трябва да започне от върха на държавата. Това изисква нова система за подбор на овластените, функционираща под контрола на обществото.
Необходими са реформи, които реално да овластят гражданите и да наложат логиката на пълноценна лична политическа и управленска отговорност.
Основните черти на неприемливия начин на управление на държавата са: непрозрачност, некомпетентност, липса на аргументи и доказателства за вземаните решения, хаотичност, липса на отчетност за изпълнението на решенията и постиганите резултати, нежелание да се поема отговорност във всичките й аспекти, съчетано с множество умело създадени възможности за избягване на такава отговорност, обобщава стратегическият документ.
Отговорът на тези предизвикателства са отчетност, прозрачност, откритост, поемане на реална отговорност. Засяга се и реалното изпълнение на парламентаризма – да контролира избраното от него правителство.
Авторите на идеята за конституционна промяна на управленския модел прогнозират, че ще се натъкнат на недоверие, но очакват, че с „обсъждането на този проект се поставя начало на общонационално усилие за нашето бъдеще, чието изграждане започва от днес. В това усилие има място за всяко разумно предложение и за всеки честен принос“.
