Определено твърдя, че хората умираха като мухи през соца в НРБ. Но щастливи, мислейки, че ги лекуваме! Здравеопазването тогава не беше безплатно. Нищо няма безплатно. Съществува голяма заблуда, че тогава сме имали здравеопазване. По това време аз самият работех в „Пирогов” и помня как умираха хората“.
Това твърди по bTV д-р Николай Болтаджиев, бивш собственик на МБАЛ „Св. Богородица“ и ексшеф на Националното сдружение на частните болници. Преди промените от 1989 г. той е бил научен сътрудник, II-ра степен в „Пирогов“ и обори от първо лице внушението, че в онези години пациентите са получавали адекватна медицинска помощ. „Тогава не може да се каже, че имаше здравеопазване.
Имаше някаква медицина, но без възможности. Инфарктът се лекуваше с лежане един месец. Въпреки че на Запад, извън социалистическия лагер, натъртвам „лагер“, защото си бяхме оградени с мрежи, имаше кардиоинвазивни методи за лечение. Откакто впоследствие се въведоха и станаха масови и у нас, смъртността от инфаркти в България падна три пъти. Така че това е доста показателно. Вярно, много се реагира срещу това, че е скъпа клинична пътека. Но точно по този начин може да направим разликата между един месец лежане за „лечение“ на инфаркт и кардиоинвазивната манипулация, съответно със стенд и т.н.“, направи паралел д-р Болтаджиев.
За методите за лечение по онова време, дори в най-добрата достъпна за народа тогава болница в България, медикът си спомня: „Даваха се хапчета. Разполагахме с три вида антибиотик, българско производство. Не бяха и стандартизирани, но само ние го знаехме това. И прилагахме и трите. То нямаше и друго. И ако се получи резистентност – пеницилин! Друго не можеше. Друго имаше само в Правителствена болница за определен кръг от хора от ЦК на БКП. „Нифедипин“-ът, който днес е стотинки и се намира във всяка аптека, такова лекарство тогава нямаше. Имаше на Запад и в Правителствена болница. Хората тогава бяха държани в неведение. Лекуваха се с екстракт от „Дигиталис ланата“ – билка на таблетка (смее се), и „Антистенокардин“, което е нещо като панацея за тях“.
Б.Р.
Алооооооо, докторе!
Колко ти платиха за това „откровение“?
С него можеш да заблудиш родените след 90-та година, но не и тези преди това!
Умирахме като мухи, но бяхме 9 милиона?
А сега, като сме в лапите на „развитото здравеопазване“ се смалихме до 6 милиона.
Както и да я смятаме, математиката не ни излиза!
Пък и някои се разболяваха и помнят.
Помнят чистотата в отделенията.
Помнят любезния персонал.
Помнят лекарствата и те не бяха капки за успокоение!
Помнят сполучливите операции, помнят отношението, помнят всичко.
Само един пример.
Тогава след инсулт, пациентите се изпращаха в специализирани рехабилитационни клиники и терапевти ги раздвижваха и ги връщаха излекувани на близките. А сега цялото семейство получава един полужив труп и се чуди как да го гледа.
Къде е рехабилитацията?
Къде е профилактиката?
Няма ги!
В едно сте прав, докторе!
Нямаше много клиники за напомпване на джуки и пълнене на сутиени.
Но не ни трябваха!
В момента в България може и да има наченки на някакво елитно здравеопазване, но кой има пари за него?
Питаме и отговор не искаме!
Без уважение: Илияна ДИМОВА, оцеляла въпреки вас, пациентка.
А в днешно време как ги лекувате докторе с много пари, а който няма умира като псе…