Разбира се, Габровски и Трифонов са много различни персонажи, но общото между тях е, че сами си правят правителство без да са съгласували неговата програма и персонален състав с евентуалните коалиционни партньори на партията мандатоносител.
И през лятото на 2021 г., и сега, тази партия имаше около една четвърт от депутатските места. Трифонов не смяташе за нужно да търси политическа подкрепа за правителството си, а за Бойко Борисов и неговия кандидат Габровски не е възможно да я намерят.
Трудно ми е да кажа на какво е разчитал Трифонов през миналата година, защото той не е рационален политически играч, но мотивите на Борисов изглеждат ясни – той вече се позиционира за следващия предсрочен вот и иска да каже на избирателите: „Аз бях най-диалогичният играч, направих всичко възможно да има правителство, оттеглих се доброволно, макар че съм Меси в българската политика, намерих премиер като слънце, той събра сериозни хора в проектокабинета си, внесохме го за гласуване в Народното събрание, но всичко пропадна, защото другите партии са безотговорни“.
Това послание едва ли ще увеличи кой знае колко електората на ГЕРБ, неговата цел е по-скоро да постави евентуалните коалиционни партньори на Борисов в некомфортна ситуация, да ги принуди да се оправдават и в крайна сметка да не могат пак да кажат „не“ на българския Меси, когато дойде време да се формира правителство в следващото Народно събрание.