САЩ се надяваха, че имат силата и влиянието да накарат света да изолира Русия. Извън Европа тази надежда се оказа трудна за реализиране, тъй като САЩ се бореха да убедят Индия и Турция да се присъединят към усилията им за изолиране на Кремъл. По същия начин Вашингтон не успя да премести гигантския Китай.
Това пише Тед Снайдър, който е специалист по външната политика и историята на САЩ, в свой анализ за theamericanconservative, предава Гласове.
Дори в Европа американските усилия за изолиране на Русия се оказаха трудно постижими. Докато Европа изглежда подкрепяше режима на санкции, руският внос почти се върна до нивата отпреди войната до април. Това обръщане до голяма степен се дължи на износа от страни, включително европейски държави, които са подписали санкциите.
Русия вече изпревари Саудитска Арабия като вторият по големина доставчик на суров петрол за Индия, която сега внася 819 000 барела руски петрол на ден. Москва също изпревари саудитците като най-големия доставчик на петрол за Китай, изпращайки на китайците 1,98 милиона барела на ден.
Но не само гладът за руски петрол пречи на целите на Вашингтон. Въпреки че Китай изрази, че има „въпроси и опасения“ в своя „балансиран“ подход към войната в Украйна, а Индия каза, че „днешната епоха не е война“ и похвали „дипломацията и диалога“, и двете нации продължиха да подчертават своите дипломатически връзки с Русия.
Индийският премиер Нерендра Моди каза в коментар след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), че „отношенията между Русия и Индия значително са се подобрили“. Моди каза, че двете нации са „приятели и в продължение на десетилетия винаги са стояли рамо до рамо.
Целият свят е наясно с естеството на руско-индийските отношения и светът познава също дълбокото приятелство, по-специално личните приятелски връзки които ни свързват.“ Отношенията им, добави той, „само ще се подобрят и заздравят в бъдеще“.
Китайският президент Си Дзинпин, според информация от Министерството на външните работи на Китай, каза, че „от началото на тази година Китай и Русия поддържат ефективна стратегическа комуникация.“
Си подчерта, че Китай и Русия „поддържат тясна координация по отношение на международните етап за поддържане на основните норми на международните отношения“ и обеща Китай „да работи с Русия, за да изпълнят своите отговорности като големи страни и да играят водеща роля в инжектирането на стабилност в свят на промени и безредици“.
Важно е също какво добави Си – че Китай „ще работи с Русия за разширяване на силна взаимна подкрепа по въпроси, засягащи основните интереси на другия, и задълбочаване на практическото сътрудничество в търговията, селското стопанство, свързаността и други области“. Когато става дума за многополюсни международни организации като ШОС и БРИКС, Си каза, че „двете страни трябва да подобрят координацията и сътрудничеството“ си.
Изолирането на Русия се оказа трудно не само в икономически и дипломатически, но и във военен аспект
На 29 август, например, Русия обяви, че военното учение „Восток 2022“ през септември ще включва сили от Русия, Китай и Индия.
Обещанията на САЩ за изолация се провалиха не само по отношение на Русия. Иран също разкрива пропастта между обещанията на САЩ и техните възможности. На 15 септември ШОС подписа меморандум за задължения с Техеран, който скоро ще направи Иран пълноправен член на организация, която представлява 43 процента от населението на света.
Далеч от това да бъде изолирано, членството в ШОС ще осигури на Иран контакти на най-високо ниво и икономическо сътрудничество с Русия, Китай и Индия. На неотдавнашната среща на върха към Иран се присъедини и Турция, която вече има статут на „партньор в диалога“. През септември 2021 г. Саудитска Арабия, Египет и Катар също бяха приети в ШОС като партньори в диалога, присъединявайки се към Бахрейн и Малдивите.
Иран започва да излиза от регионалната изолация
През август Обединените арабски емирства и Кувейт обявиха, че ще върнат своите посланици в Техеран. Въпреки че Саудитска Арабия все още не е стигнала толкова далеч, те се срещнаха с Иран няколко пъти и на 25 април проведоха своя „пети кръг от „положителни“ преговори в Багдад… за нормализиране на двустранните отношения“, според Ройтерс.
На 22 август, Иранското външно министерство каза, че „разговорите със Саудитска Арабия за възобновяване на връзките също вървят в положителна посока“. През април 2021 г. Иран подписа 25-годишно стратегическо и икономическо партньорство с Китай на стойност 400 милиарда долара.
А през юни тази година Иран и Венецуела подписаха 20-годишно споразумение за сътрудничество, което обхваща много области, включително петрол, нефтохимикали, отбрана, селско стопанство, туризъм, директни полети и култура.
Венецуела, друга страна, която САЩ се опитаха да изолират, също показва признаци на бягство. На 29 август Колумбия върна своя посланик във Венецуела, тъй като новоизбраният президент на Колумбия Густаво Петро изпълни предизборното си обещание да възстанови напълно дипломатическите отношения с Венецуела.
Отварянето на Колумбия към Венецуела е значително поражение за политиката на САЩ
Колумбия отдавна е ключът към проекцията на САЩ в Латинска Америка и база за операции срещу Венецуела. Байдън написа в коментар, че е „казал много пъти, че Колумбия е ключовият камък на политиката на САЩ в Латинска Америка и Карибите“. Той също така нарече отношенията между двете нации „същественото партньорство, от което се нуждаем в това полукълбо“, а Колумбия „основната опора… за цялото полукълбо“.
В допълнение към откриването на посолството Петро и Николас Мадуро от Венецуела планират да отворят напълно границата между двете страни и да възстановят военните отношения. Възстановяването на отношенията на Колумбия с Венецуела следва съобщението на Аржентина през април, че те ще възстановят връзките си с Венецуела.
Няколко други страни от Латинска Америка отвориха отново комуникациите с Венецуела, включително Мексико, Перу, Хондурас и Чили. Еквадор също обмисля възстановяване на дипломатическите отношения с Венецуела, докато аржентинският президент Алберто Фернандес призова всички страни от Латинска Америка да преразгледат отношенията си с Каракас.
Тези отваряния към Венецуела идват след като Мигел Диас-Канел от Куба и Николас Мадуро от Венецуела бяха поканени на последната среща на Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC).
Те също така следват бойкотите и демонстрацията на подкрепа за Венецуела и Куба, след като Байдън ги изключи от тазгодишната среща на върха на двете Америки. Няколко държави, включително Аржентина, Чили и Белиз, протестираха. Мексико, Боливия, Хондурас и други бойкотираха срещата.
И трите нации – Русия, Иран и Венецуела – демонстрират разликата между претендирания и действителния капацитет на САЩ да изолират своите противници. Опитите на Вашингтон да изолира страни, които оспорват хегемонията му, по ирония на съдбата доведоха до набелязани нации, които се обръщат една към друга и формират общност от изолирани нации.
Опитите на САЩ за изолация реално спомогнаха за бетонирането на многополюсния свят, който Вашингтон обеща да предотврати.
