Винаги съм знаел, че такъв юрист, без практически опит като Христо Иванов, не може да направи никаква смислена съдебна реформа.
За да направиш нещо, трябва да имаш визия за него, да знаеш как ще изглежда пътят за постигане, крайният резултат и какви може да са страничните последици.
Христо няма и един работен ден като юрист. Работата в НПО не е юридически стаж. И няма представа какво иска да направи.
Неспособността му да осмисли каква точно съдебна реформа ни трябва пролича още при първия му опит като подчинен на Борисов – вицепремиер и министър на правосъдието от Реформаторския блок.
Изпълнени бяха всичките му прищевки и представи за реформа.
И се получи сегашното състояние.
Пак, в името на историческия компромис, сега се прегърна отново с Борисов. А още по-плътно с Пеевски, за да стане положението по Монти Пайтън. Вече стигнаха до отрицание изобщо на фигурата на главен прокурор.
Защото друго не могат да измислят.
Не могат да измислят как да го контролират, значи по-добре да го няма.
И нямат представа даже какви ще са последиците.
Мини главни прокурорчета ще започнат да се мултиплицират от всеки ъгъл.
Затова, най-доброто, което може да се направи за съдебната реформа е, да се изолират „реформаторите“.
Направете им групи за взаимопомощ. Като анонимните алкохолици, примерно. Нека си дискутират в групите, само да не пипат законите.
Явно тези хора са нанесли досега огромни щети на съдебната система. Следващ техен експеримент ще ни върне към обичайното право.
Богомил Бонев
Фейсбук
