В момента правим голяма грешка – да убием вестоносеца, като общество, като политически формации, всички. Никой не иска да му кажеш в очите истината. А истината тази дама я казваше още когато застана на позицията.
Ние задлъжняваме с много бързи темпове и най-страшното и неприятното е, че са неустойчиви темповете за нашата малка и отворена икономика. По-малките имат много по-малко право на грешки от големите. И това е много важно да се каже сега, за да се събудим – грубо, рязко и да си дадем сметка, че така не може да се продължава, каза пред БНР икономистът Кузман Илиев.
Като „мини финансов Армагедон за България“ той определи прогнозите, че има риск за валутния борд и може да се наложи вземането на заем от МВФ. По думите му „заем от МВФ е клеймо, което означава, че инвеститорите забравят за България и ще се финансираме много скъпо“.
Добре е, че извеждаме валутния борд пред скоби, защото това е един от най-големите рискове за страната. Бордът ще е под въпрос, ако задлъжняваме с бурни темпове и няма да имаме средства, с които да поддържаме жизненоважните си системи и да си плащаме задълженията, отбеляза той и допълни, че когато се държиш финансово неблагоразумно в борд, бордът пада.
След случая КТБ БНБ би трябвало да са доста по-смирени, смята още Илиев.
Относно идеята за облагане с еднократен данък свръхпечалба за всички юридически лица, които реализират такава за второто полугодие на 2023 г., Кузман Илиев коментира:
„Още не ми го побира главата. Това е най-страшното и неприятно нещо, което може на някой да му хрумне. Когато кажем – който има печалба, ние ще го накажем, това, което казваме, е ефикасните и ефективните – за вас ще има проблеми, а в криза именно те трябва да бъдат поощрявани.“
„Ножът опря до кокала, да направим някакви реформи. Въпросът не е за стягане на колана. Въпросът е да не ни удари инсултът. (…) Много рязко трябва да се освестим, да си намокрим лицето със студена вода и да си кажем честно докъде можем и докъде не можем, а не постоянно да живеем назаем“, изтъкна икономистът.
Нереалистично е дефицитът да стане 3% до края на годината, отбеляза Илиев. „Този дефицит от 7-8% за мен дори е леко консервативна прогноза.“
„Ако не направим това, което казва министърката, пенсии няма да има, но не по линия на това, че сме ги замразили, а поради това, че държавата няма да има текущо пари, с които да ги изплаща. Пазарите ще гледат на нас като на много опасна инвестиционна дестинация и ще искат много големи лихви, за да ни кредитират. Няма да има средства и България може да се окаже в ситуация на ликвидна криза, което си е чист фалит.“
„Тези неща са реална снимка на финансовата ситуация в страната. Това не е крайният резултат. Не ни е ударил инсултът или инфарктът, но сме с много високо кръвно, склерозирали, подути и дишаме тежко. Можем ли да го променим? Можем. Франция може да има 130% дълг спрямо БВП, но ние с 40-50% можем да фалираме. Просто няма да имаме пари текущо, кеш. Тези неща са реалност“, подчерта още Илиев.
Мерките на кабинета имат по-скоро политически оттенък, заяви икономистът.
„Няма как нищо да се направи в пазарна икономика. Когато цените на енергоресурсите са много високи, когато има трилиони налети долари и евро, няма как с някакви си мерчици в крайната цена да оправиш всичко по веригата. Ако таванът на надценките проработи, ще навреди, ще уплаши много играчи, много вериги, ще удари доставчици, производители.
Ние трябва да помислим как да създадем добри условия за производителите, за да има повече стоки, а не да натискаме крайната цена, която като я натиснете, просто ще смачкате този, когото натискате и той ще излезе от пазара. Това ще засили инфлацията, защото ще останат по-малко играчи.“
Задава се охлаждане на икономиката, категоричен е Кузман Илиев. „Цяла Европа се забавя. Трябва малко да преминем на друг режим – по-консервативен, по-разумен. Да го видим това като изчистване, тази рецесия, която се задава, а не като проблем.“
Падането на плоския данък ще стане модерна тема съвсем скоро, прогнозира той.
