„Ако Христо Иванов бе формирал платформа, това щеше да е най-възможният вариант да има правителство в рамките на този измъчен парламент. Но той не го направи. Защо ли?
Ако Румен Радев тръгне по някаква причина да мисли в посока, подобна на тази, в която мислят Иванов и Бойко Борисов, тогава „Продължаваме промяната“ няма да има голям изход, освен да подкрепи едно такова управление, очевидно, легитимирано през належащите задачи, свързани с Плана за възстановяване, влизането в Шенген, еврозоната и всичко, което слушаме от сутрин до вечер.
Този разказ, който е разказ за общото благо, разказът за бъдещето на България в един момент може да стане по-силен от разказа за лошото статукво, което трябва да бъде хейтено и оплювано всеотдайно.
Христо Иванов се опитва да смени разказа, защото си дава сметка – от позицията на опита си и на интелигентността си, че този разказ е безнадежден. Оставането в полето на ненавистта води до тежък блокаж, от който нищо друго не произтича, освен седенето в това увиснало положение“.
Този коментар направи пред БНР социалният антрополог Харалан Александров и изказа предположение, че президентът няма да връчи третия мандат на „Демократична България“, а на БСП.
Според него „офертата на Бойко Борисов към Христо Иванов е автентична„.
По думите на Александров връзката между ГЕРБ и ДБ, освен че са в едно европейско семейство – ЕНП, е и ценностна и в много отношения е фундамент на тяхната идентичност:
„Нелогично беше и това е големият грях на ДБ и на цялата общност, която застана зад тях, е, че те в един труден и критичен момент объркаха врага с приятеля и се съюзиха с врага. Врагът е БСП.
По време на протестите 2020-а те (ДБ) не успяха да хванат голяма риба в мътните води. В момента започва естествен процес на избистряне. Най-тинестите фракции вече са на дъното – „Мутри, вън. Ние идваме“, ИТН и сега към дъното тръгват и ПП. В по-бистрите фракции ще останат тези с по-ясни идеологии„.
Според него естествено е градската общност на ДБ да започне да се отлепя от ПП.
Харалан Александров подчерта, че в момента „имаме еднолично, силно авторитарно, лидерско управление, което е по неизбежност“:
„Румен Радев се учи, следва си своя път и вероятно в един момент ще трансформира президентския си авторитет в политически от партиен тип“.
