Проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната в Украйна.
Ето какво написа математикът в профила си във Фейсбук:
Кратка информация за войната за 08 декември 2022 г.
Българската политика си я гледате. Първа серия на сериала върви. В ролята на доктор Франкенщайн – както си му е редът, хирург. Чакаме резултата. Доктора вика на парчетата: хайде да ви съшия. Парчетата отговарят: не щем.
Сега за войната.
И тъй
1. Надпрагов удар? Няма. Ами като няма, войната си продължава бавничко, както досега. Месомелачката при Бахмут работи, украински загуби няма, руските били огромни. Нали тъй, фактчекерчета. Тъй, тъй. Между другото, ако знаете как да гледате, е много полезно да гледате украинска телевизия. Като обелите черупката на пропагандата, виждате доста интересни неща. Нещо на системи е изкарано срещу мечока, който го дере без особено желание.
Идеята на тия, дето поддържат системите, е че мечокът няма да убие нещото, а ще го остави на мира, та те да го възстановят и да го хвърлят пак срещу мечока.
2. Къде сме ние – набутани сме в тази война, все още индиректно. Ама никой не ни пита, искаме ли или не. Като членове на НАТО и ЕС изнасяме оръжие и парите ни текат за поддържане на Украйна на системи. То не се и крие вече, че Украйна е на системи. Днес да обсъдим нещо друго. Победа ли ще обявим, ако Украйна изкара зимата? Въобще може ли изкарването на зимата да е победа? Имаме
Закон на Витанов: За до изглеждаш голям в огледалото трябва да обявяваш стъпките на охлюва за велики победи.
И тъй, счупихме света на парчета. В нашето американско парче, позитивите разбира се ща се за американците. Паркетните лъвове в крайчеца на парчето трябва да внимават да не изпаднат. Затова лъвският рев трябва да е с правилна интонация и посока, че контрольорите гледат.
Така.
Украинците смятат, че ще спечелят войната. Добре, почваме да броим дните и оттук нататък, кой какви значителни градове е превзел.
И тъй, украинците смятат, че ще спечелят войната и не започват преговори в средата на ноември 2022 г. Броим, нали така
Ден 28 – 08 декември 2022 г.
никоя от двете страни не е превзела нищо съществено.
Продължаващи руски удари по украинската критичната инфраструктура. Зимата дойде. Положението при Бахмут е напечено.
Херсонският участък на фронта. Тук цари затишие. Очакванията са за сценарий с артилерийски престрелки. Сценарият се сбъдва. Украинските резерви тук се теглят в посока месомелачката при Бахмут.
На запорожкия и луганския участък на фронта, както и в Харковска област си работи системата „Таракан“. Непрекъснати атаки и големи украински загуби заради дефекта на системата „Таракан“, който ви описах.
Загубите на украинската армия старателно се крият. Обаче човек като си помисли защо украинската групировка – около 40 000 човека не тръгва в настъпление тук, се сеща, че тези части се използват да крепят фронта в Донбас. Ще стигнат някъде докъм Нова година. Обаче украинският тил систематично се съсипва и логистиката се усложнява. Руските отбранителни линии стават все по-плътни. Кантарът не мърда, но ще се капичне, не се съмнявайте.
Донецкия участък на фронта. Другата възможност за активизация на военните действия. Вървят боеве за Мариинка, Бахмут и Соледар. Украинската отбранителна линия все още държи, благодарение на хвърляне на все нови и нови части и на огромни загуби. Положението около Бахмут е кофти за украинската армия. Очакванията са, че някак си резервите ще стигнат да се удържи града, защото падането му ще тежък психологически удар.
Огромните загуби вследствие на руския артилерийски обстрел от доминантните височини се крият. Правилно се крият. Ако се разберат колко са, дали украинските войничета ще искат да влизат в месомелачката? Няма да искат, много ясно.
Заключение за днес: надпрагов удар няма, войната продължава.
Идеологическият фронт. При украинците – все същото. Надъхват ги, че ще има война до победен край. Победният край се дефинира като предмайданните граници на Украйна. Тази идея ще държи, докато свършат войничетата. После, ще видите, как ще се появи друга идея. И тогава Витанов ще попита: абе, за чий бяха стотиците хиляди утилизирани войничета? Юрдечетата могат да почват да крякат отсега, защото въпросът неизбежно ще дойде.
Обратно към войната.
Поради разрушаваща се критична инфраструктура и последващите от това студ, липса на електричество и други липси в условията на живот, положението на украинската пропаганда става сложно. Положението се очаква да се усложнява и само голяма военна победа може да го го поуспокои. Такава не се вижда на хоризонта.
Безвъзвратните загуби се увеличават и пропагандата е насочена да прикрива този факт. Но не може да се крие вечно. Тогаз какво? Ами как какво? Украинските служби за сигурност за какво са? За да държат обстановката в релси още някое време след като пропагандните балони се спукат. Ама могат ли? Могат, могат, структурата на политическия режим е такава, че могат.
При руснаците също е напрегнато, но напрежението е много по-малко. Разрушаването на украинската критична инфраструктура върши работа на идеологическия фронт, но това няма да е задълго. Проблемът е, че и тук трябват успехи и по фронтовете, а кой знае какви няма. Затова руснаците натискат в Донбас и превземането например на Бахмут ще е крупен успех, не само военен, но и идеологически.
Отдавна съм ви писал, че решителната битка в тази война ще е в Донбас. Ето, върви с пълна сила. Западните разузнавания едно по едно започнаха да опровергават идеята, че в Русия ще има безредици заради войната. Не, няма да има. Безредици ще има в Украйна и в Европа.
Американците правилно се разграничават от опитите да бъдат ударени цели на руска територия. Защото баба Меца може да се ядоса и да спре да си играе на специална военна операция.
Пропагандата у нас. Пълна катастрофа. Народът държан ли е на линията, че украинската кауза е справедлива? Не е. И като не си си свършил пропагандната работа с какъв акъл раздуваш колко оръжие ще пращаш в Украйна? И тука гъмжи от аматьори. Ами като гъмжи от аматьори, какво да правим. Сядаме и гледаме комедията. Трябва да знаете нещо.
Щом аз съм се хванал за главата и сериозните американски анализатори отдавна са отписали нашите юнаци, които работят по системата: Шкембелъка от диванлъка орева ортаклъка. Двумилионният митинг вчера пред руската църква в София показва, че Витанов ами никак, никак не е прав. Давайте тука кофите с кал да се залива Витанов, че то не е аматьорщина, то е брилянтно изпълнение, което трябва да влезе в американските учебници по пропаганда за пример за блестящо изпълнено пропагандно мероприятие.
Нататък по нашите си теми
Политологията –(Ден 70)
Продължаваме с политическите партии. Днес да видим какви политически партии има. Както при кучетата има породи, тъй и при политическите партии има породи. Що така? Политическите партии защитават интереси. И функцията влияе върху формата. Демек, породата ти се опраделя от това какви интереси защитаваш и как ги защитаващ.
Та породите партии зависи от ъгъла под който ги гледаме. Тичаме къд идейния ъгъл и виждаме 3 вида породи: доктринални партии – те защитават идеорогия и през нея разни интереси, прагматични партии – идеология – да направим манджа с грозде, по важни са интересите, идеологията ще я сглобим някак. Накрая идат харизматичните партии. Там системата е – идеология ли? Дучето е важно.
Лидера, лидера трябва да е харизматичен. Тъй, какво имаме у нас. Доктринални партии май вече няма, имаме прагматични – всякаква манджа с грозде ще ви сервират, само и само да си прокарат интересите. Харизматични партии – оп-па-а-а-а, тука нищо няма да кажа.
Тичаме към социалния ъгъл и тука виждаме интересни породи от гледна точка на социалната насоченост на програмите. Насреща ни се зверят социалдемократични партии, либералдемократични партии, комунистечески, националистически, религиозни, фашистки и още доста други породи. Бегай, бегай оттука, бе, Витанов. БЕга Витанов в методическия ъгъл. Таман си поема дъх и какво вижда насреща си от гледна точка на методиката на изпълнението на програмите? Революционни партии – ний сега радикално ще изменим обществото и реформаторски партии – ама ние няма да правим принципни структурни изменения, ама ще пипнем тук – таме за да подобрим живота на народа и да си прокараме интересите, де, не бива да се забравя) .
Хайде стига е тичал Витанов по ъглите, утре ще продължим с тичането. То ъгли да искаш
Следват мисли от софийския сумрак.
ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 30)
…Съществуването на семейството изисква строг нормативен контрол вътре в него. Този контрол може да се разпадне когато хората отидат да живеят в градовете, стремят се към социална мобилност, работят в деперсонализирана среда, имат приходи като индивид, а не като член на семейството и получават формално обучение вън от родителски контрол. Така семейството изпада в криза и се увеличава броят на децата, отглеждани от родители, които не са сключили брак. Раждаемостта намалява….
Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка. Говореше им Витанов за работа в деперсонализирана социална среда още през 2005 година, говореше им, че ще расте броят на децата отгледани от родители, които нямат брак. И какво му отговориха: Бе, бЕгай оттук бе, Витанов, само ядеш народните пари.И му спряха финансирането. Дива грешка.
Сега, след 17 години, зловещият професор Мориарти се възправя и пита: Е, аз народни пари не съм ял. Ами вие, като ги ядохте, какво направихте? Какъв мислите е отговора: Кря-кря-я-я-я, Витанов грозен, Витанов глупав, Юрдешко е велик, велик! А Витанов си знае – докато я карате по линията на великите Юрдешковци, ще има само демографски погроми. Що не опитате линията на Витанов, може пък тя да закара системата в областта, в която искате да отиде. Или не искате да отиде там? Е тогава – да живей Юрдешко, долу Витанов!
Тъй, стига за днес. Утре ще подхванем миграцията по същество. Разбархте, че могъщите юрдешки действия на Юрдешковците (национални и международни) доведоха да това да сме насред демографска катастрофа. Как доведоха да това да ни вървят бусове с мигранти по главите, ще ви разкажа от утре.
Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас.
