Защо многочасовата битка в парламента за връщане на хартиената бюлетина стана едва ли не на живот и смърт? Как ще повлияе това на избирателната активност? Един банален въпрос – ще има ли редовно правителство, кой ще го прави, иска ли президентът да има такова? Коя е новата лява партия в България и има ли шанс подготвеното за утре поредно ляво обединение? На всички тези въпроси отговаря един от младите ни политолози доцент Стойчо Стойчев в интервю за „Труд“.
– Как ще коментирате бомбата, която хвърли шефът на ПГ на БСП Георги Свиленски, че Кирил Петков е предлагал на БСП кодовете на машините за гласуване, ако те оттеглят хартиената бюлетина, доцент Стойчев?
– Действително това е бомба във всеки един смисъл. Ако е вярно, е скандално. Ако не е вярно, пак е скандално. Има вариант един от двамата да лъже. Възможно е Свиленски да казва истината и Петков да е казал за кодовете, но той просто да лъже БСП и да спекулира, да блъфира, че има някакви кодове за манипулация на машините, а всъщност да няма.
При всички положения е вкаран вече такъв клин между ПП и БСП, който категорично ги поставя в положение да са противници. Между другото, те бяха в това положение и след изборите през миналата година, когато Нинова изгони Кирил Добрев с обвинението, че помагал при формирането на ПП в услуга на президента Радев. Всъщност ПП са новата БСП и чисто електорално застрашават социалистическата партия, като тяхното поле се разширява. Това вече прави трудно коалирането между тях и в този смисъл онзи, който е помогнал за това, си е свършил работата.
– И това ще подкопае обаче още повече доверието на избирателите в честността на изборите?
– Разбира се. Това работи единствено и само за намаляване на избирателната активност, особено в машинната част, което е идиотско, защото половината избиратели имат доверие в машините, другата половина – в хартиената бюлетина. И едните се притесняват, че изборите ще бъдат фалшифицирани през машините, другите – чрез хартията. И сега в крайна сметка ще се получи така, че сто процента от избирателите ще се съмняват, че изборите са нагласени в едната или в другата форма на гласуване.
– С какво си обяснявате поведението на ПП при нескончаемите заседания на парламента по въпроса за хартиената бюлетина?
– Истеризират, при тях всяко нещо се мери от гледна точка на политическия пиар, как ще се възприеме едно или друго действие от потенциалните им гласоподаватели и хората, които ги поддържат. Като истеризират по темата с машините, създават страх у избирателите си, който да ги кара да бъдат по-силно мобилизирани – ето, ще фалшифицират изборите.
При положение, че те самите ПП ще имат във всяка една от 12 000-те секции представител. Това означава, че нямат доверие на собствените си хора. Навсякъде по света винаги гаранцията за честността на изборните резултати е била, че партиите участват при броенето и определянето на резултата и каквито и технологии да се въведат, нямат отношение към честността на изборние процес.
А това, че някои хора ги е страх, че техните собствени представители ще бъдат купени или манипулирани – ами за къде са тръгнали тогава? Идеята на ПП е винаги около тях да се шуми – днес за машините, утре ще е за друго, да има скандал и те да се изкарват натиснати от мафията.
– Тези хора все пак са учили в чужбина, претендират, че са европейци, добре знаят, че Европа е отхвърлила машинното гласуване и причините за това, а истеризират за него. Нещо не се връзва…
– Това, че са западни възпитаници, няма никакво значение. Те са се научили да слушат пиарите, които им казват, че това, което правят, е добър ход.
– Ще се вдигне ли според вас избирателната активност с връщането на хартиената бюлетина?
– Със сигурност ще се повиши. 400 000 не са гласували при задължителното машинно гласуване, поне половината от тях ще гласуват с хартиените бюлетини.
– Постоянният рефрен на 48-ото Народно събрание е ще има ли правителство, кой ще го направи, ПП и ДБ обявиха, че ще предложат кабинет на малцинството с втория мандат, ГЕРБ им отвърнаха, че преди това има първи, президентът пък заяви, че ще връчи третия мандат догодина, за да можело изборите да са през март… Получава се парадокс – т.нар. хартиена коалиция ГЕРБ, ДПС и БСП може да направи правителство, но не иска, ПП и ДБ искат, но не могат?
– Засега ГЕРБ успяха активно да се вклинят и да изкарат БСП от предишната управляваща коалиция с ПП и ДБ. За ГЕРБ това е окей, ясно е, че те няма да управляват с БСП и ДПС, защото техните гласоподаватели са против. Но направиха така, че да разбият и отсрещната страна и да гледат сеира. С управлението никой не ще да се ангажира, всичко се прехвърля за догодина и се мисли в такъв план.
– Според вас какво ще прави ГЕРБ?
– ГЕРБ биха подкрепили правителство на малцинството, ако в него не участва ПП. Не смятам, че биха подкрепили правителство с втория мандат на ПП. И преди съм ви казвал, че работещият вариант е ДБ да получи третия мандат, да направят кабинет и ГЕРБ и ПП да го подкрепят, без да имат министри в него и само да подкрепят предварително обсъдена законодателна програма.
– След срещата на Радев с ДБ и размяната на „любезности” май стана ясно, че третият мандат няма да отиде при Христо Иванов?
– Въпрос на разговори. Ако ПП и ГЕРБ се съгласят да подкрепят кабинет на ПП и го заявят публично, президентът няма да има ход да го даде, на който си иска, защото иначе ще стане ясно, че той саботира съставянето на правителство в този парламент. Ако ДБ обяви публично, че ще направи кабинет с подкрепата на ГЕРБ и ПП, без те да участват в него, възможностите на Радев са силно ограничени. Какво да каже – не, аз ще го дам на Нинова или на Янев? Това значи – ще го дам на моите хора да го провалят.
– А не е ли това целта му?
– Сигурно е това, но когато публично му се каже, че има друга опция, той няма да има поле за действие, ще трябва да се съобразява с това, което мислят хората. Защото и той гледа пиарите какво ще кажат…Той си е президент, ще си изкара мандата, има влияние, има хора, има си правителство. Отдавна живеем в еднолична власт, той я искаше, но не и в такава ситуация между Русия и останалия свят.
Сега му се налага да взима страна и то не тази, която би му се искало. Трудно е да се управлява страната в такава ситуация, дори да има и бюджетен комфорт. Левицата го натиска за едно, гласоподавателите – за друго, външните партньори за трето. Надали му се услажда тази власт. Но така или иначе – ако пожелаеш нещо, внимавай да не се изпълни! Както се казва, не е изчел дребния шрифт.
– Защо Бойко Борисов така лесно се съгласява с ДБ, кара свои депутати да питат и да се съобразяват с Христо Иванов…
– Ами „Демократична България” му трябва, за да го легитимира пред чужденците и пред обществото. Защото нали ДБ са каймака, те са антикорупция… Той винаги го е искал това, търси го и по линията на ЕНП. Винаги е търсил през тях легитимация като десен, като проевропейски политик. В това отношение те са му необходими.
Това е дълга предистория, още когато вкара във второто си правителство Реформаторския блок. Така че от 2014 година той е усетил необходимостта да се легитимира през тях. Още от 2009 година разчиташе на „Синята коалиция”, която го подкрепи при първото му правителство, когато Иван Костов бе значително смекчил тона си.
На ДБ той винаги прави отстъпки, те това искат от него. Сигурно и обществени поръчки би им дал в момента, ако можеше, защото те му трябват. Ясно е, че на някои негови депутати видимо това не се харесва, но откакто ГЕРБ е в парламента, сред тях не е имало разцепление, те са монолитна група и предполагам, че така ще бъде и занапред. Ясно им е, че затоплянето на отношенията с ДБ не е за лошо.
Проблем би било, ако тръгне да прави подобни неща с „Продължаваме промяната”, но това няма да стане, защото там има лична обида и е недалновидно. Идеята е, че ГЕРБ отлюспиха БСП от коалицията, сега трябва и ДБ да отлюспят. Това лесно ще бъде разбрано от депутатите на ГЕРБ, те ще кажат това е чудесно, давай да действаме.
– Още повече, че СДС е в коалиция с ГЕРБ…
– Фактически двамата ергени ПП и ГЕРБ се бият за булката ДБ. Единият е по-стар и хитър, другият е по-млад и ербап. Да видим кой ще надвие за сърцето на булката. Проблемът е „Да, България”, защото и Атанасов, и Сандов са готови – единият да бъде вицепремиер, другият – зам.-председател на Народното събрание…Христо обаче върти очи, взима решения, не знае кой път да хваща…
– СДС лансира старата си идея президентът да не се избира пряко от народа, а от депутатите с квалифицирано мнозинство?
– Така е в класическата парламентарна република. Но е по-добре да не се отваря кутията на Пандора за Велико народно събрание, защото без него това няма как да мине. Веднага ще се появи предложението защо да не станем президентска република. Ако можеше, пет пъти да сме сменили Конституцията и да сме станали президентска република. Първанов щеше още да го направи.
Конституцията има много пробойни, но е хубаво, че не могат разни хора да я променят, когато им скимне. Ами аз веднага ще повдигна въпроса за монархия, защото референдумът под чужда окупация през 1946 година е абсолютно нелегитимен. Който отхлърля референдумите на Путин в Луганск и Донецк, трябва да отхвърли и референдума в България през 1946 година. Ситуацията е абсолютно същата – окупирана държава и марионетно правителство. Но у нас самият цар дискредитира монархията с участието си в изпълнителната власт.
– Във вторник ще бъде обявено създаването на поредното ляво обединение с участието на всички лидери на партии, напуснали БСП в различни години и по различни причини – Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков, Красимир Янков, Георги Кадиев…Ще се получи ли този път нещо?
– Истината е, че те закъсняха. Това са все бивши хора от нещо си. Защото днес новата лява партия, новата БСП се казва „Продължаваме промяната”. Тя рекламира абсолютно леви политики, до голяма степен се показаха и като ляво управление и затова спечелиха ума и сърцата на младите леви хора, особено на тези под 40 години. И който е ляв, изобщо не ще и да чуе ни за БСП, ни за стари партии и съживени нови проекти, защото ПП е съвременната либерална европейска лява партия в България. Асен Василев е по-ляв от професора Гечев.
– Според вас има ли начин бушуващите войни в българската политика все някога да спрат?
– В момента в партийната система се появяват няколко полюса, не са само два, както бяха доскоро. Включително до пролетта имаше два полюса, президентът беше с „Промяната”, и срещу тях – ГЕРБ, условно казано, статуквото. Сега вече президентът си е отделен някакъв полюс, защото ПП се скараха и с него, те формират някаква група, БСП играе дистанционно и е ту към едните, ту към другите – по-скоро Нинова го прави, докато може, защото натискът срещу нея в партията е голям.
Така че засега няма начин томахавките да бъдат заровени, партиите си нямат доверие и това при всички случаи налива вода в мелницата на президента да движи страната отново към предсрочни избори. Което ще се случи, въпросът е на тези избори коя от тези фракции ще успее да вземе инициативата и да формира някакво мнозинство.
– Един мъдър човек като Стефан Цанев заяви, че в момента в България си върви държавен преврат и остава само Радев да прочете прокламацията на цар Борис III от 19 май 1934 година…
– Ами той президентът управлява страната в по-голямата част от последните две години, така че горе-долу няма и нужда от промяна на Конституцията. Отдавна живеем в еднолична власт. При нас социализмът беше фасаден, демокрацията ни е фасадна, и диктатурата е фасадна. Ужким сме едно, пък реално – нещо друго. Реалността винаги е там, където са истинските лостове за влияние и пари и не е задължително те да бъдат в официалните институции.
