Румен Радев започва мандата си с традиционно високо доверие и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас.
Това показват данните от проучване на независимата ежемесечна изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Извършено е „лице в лице“ сред 805 души между 6 и 14 януари.
Доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието. Това показва акумулиране на надежда за край на политическата криза, посочват социолозите.
Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „Борисов“ и последвалите протести по повод високи цени.
Високо институционално доверие на прага на втория мандат президента
Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с декларирано доверие от 58,5% от българите и неодобрение от 32,1%. Останалите не могат да преценят.
Така рейтингът на президента на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от малкото в страната с положителен рейтинг, а фигурата на президента е с най-висок рейтинг сред останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близко до институционалното.
Останалите фигури с положителен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков с растящо доверие, типично за нововстъпващ премиер, както Стефан Янев и Асен Василев.
Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на традиционните за нашето общество негативни нагласи към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите изразяват лично доверие към нея, 41,2% казват, че нямат доверие в нея, а останалите се колебаят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
„Националният опит обаче показва, че това високо първоначално доверие, характерно за встъпването в длъжност на всяка нова президентска двойка, често бързо се изчерпва с напредването на мандата“, уточняват социолозите.
Стартов кредит на доверие към правителството
След първия месец работа на новото редовно правителство на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от дела на тези, които нямат.
За последен път това се случи през 2009 г. при встъпването в длъжност на първото правителство на Бойко Борисов. Сега 44,9% от запитаните българи изразяват доверие в новото правителство, а 39% – не. Останалите не могат да преценят.
През последните години доверието в правителството се запази на трайни нива от около 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „Борисов 3“, последван от покачване на положителните оценки за правителството по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
„Опитът показва, че развръзката на политически кризи обикновено носи успокоение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и надежда. Общественото мнение донякъде винаги следва победителя. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото започва по-детайлно да оценява работата на властта по конкретните предизвикателства. Тази детайлна оценка ще наблюдаваме в следващите месеци“, посочват социолозите от „Галъп интернешънъл“.
Начални положителни сигнали за парламента
От началото на работа на новото 47-то Народно събрание е регистриран ръст в дела на одобрението. През януари 31,9% от запитаните изразяват доверие в парламента, а 56,9% изразяват недоверие. Останалите не могат да преценят.
Това е свиване на „ножицата“ между позитивни и негативни оценки в позитивна посока. Макар и при запазване засега на първенстващото положение на негативните оценки.
Това е типичният за старт на мандат „бонус“ доверие, както и очаквана инерция от наскоро отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и основни ентусиасти по отношение на доверието в парламента. Тези бонуси доверие са обичайно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица, посочват социолозите.
Парламентът традиционно е институцията с най-ниско доверие у нас. Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията е имало само два пъти – след кризата 1996-1997 г. и при идването на власт на НДСВ.
Парламентът се превръща във фокус на негативното отношение към партийната политика.
В последните години доверието в парламента се запази около и над 20%, а от средата на 2020 г., заедно с протестите, делът на положителните оценки спадна и до под една пета, припомнят социолозите.
Казусът със Северна Македония
60,8% от българите са на мнение, че страната ни трябва да подкрепи членството на Северна Македония в ЕС, но само при условие, че най-близката ни съседка бързо изпълнява договора, който има с България.
15,3% от пълнолетните българи са на мнението, че страната ни при никакви условия не трябва да подкрепя Република Северна Македония да стане член на ЕС, а 7,6% избират опцията България да подкрепи Македония за член на Съюза без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
Данните показват високи нива на принципна подкрепа в обществото ни за приемането на Северна Македония в ЕС, но при категорично условие за сговорчивост от страна на съседката ни преди това. Позицията по този въпрос е видимо втвърдена в сравнение с края на 2020 г. Тогава 6,1% от българите смятаха, че страната ни не трябва да подкрепя Северна Македония за членство в ЕС при никакви условия.
51,1% бяха на мнение, че България трябва да подкрепи Република Северна Македония да стане член на ЕС, но само след като изпълни условията по договора между двете държави бързо, а 8% смятаха, че трябва да подкрепим съседка ни за член на ЕС без никакви условия. Двойно по-голям (34,8%) беше делът на тези, които не можеха да дадат отговор. Оказва се, че сега, повече от година по-късно, колебаещите се всъщност са заели твърда позиция, отчитат социолозите.
Данните на „Галъп интернешънъл“ са от последната вълна на изследване „лице в лице“ между 6 и 14 януари с добавка от предходната вълна – през декември 2021 г., както и с ретроспекция от предходното близо десетилетие на изследвания. В последната вълна на изследване са участвали 805 пълнолетни българи лице в лице.
