Който влезе в тази битка и в българската политика изобщо няма как да остане чист. Но обществеността като че ли претръпна някак си на тези неща и не се приема толкова трагично, че някой някого плюе. В интерес на истината срещу Анастас Герджиков трудно може да се изкара нещо смислено, а пък тези, дето го плюят, са за далеч по-голямо укоряване.
Тези слова изтърси социологът на ГЕРБ Стойчо Стойчев, изместен и с това, че показваше среден пръст на протестиращите и си правеше селфита пред лудницата.
Онзи прословут договор с майка му за 9 хиляди лева не е никакъв конфликт на интереси- ами това е начинът, по който плащат за научните проекти в Университета. Майката на Герджиков е професор в СУ, договорът се сключва по доклад за ръководител на проект, а ректорът парафира. Радев има далеч повече неща, за които може да бъде укорен.
Например конфликт на интереси за „Грипен“-ите. Не може да си бил до оня ден шеф на ВВС, правиш си служебно правителство и то решава каквото му наредиш. Това е изключително грозно. Да не говорим за неговия съветник по антикорупцията Пламен Узунов какви чатове води с бизнесмени и какви снимки му изкараха, а той го държи.
Така че Румен Радев просто няма за какво да критикува Герджиков. И тези критики издават по-скоро някаква слабост или злост. Ако Радев гледа да запали фитила на Бойко Борисов, който лесно се пали и си изпуска нервите – тази стратегия да я прилага на Герджиков е по-скоро глупост или показва някакъв вид притеснение, отколкото самоувереност на човек, който влиза като победител в тази борба.
Политическият терен до такава степен е радикализиран и основно си говорят агитките, а на тях каквото и да им приказват, те си знаят техния отбор. Добро-лошо, винаги са си с техните. Въпросът е за тези, които до голяма степен са отвратени от политиката, по-умерените избиратели, които искат да чуят трезви аргументи – дали този тип кална кампания ще ги отблъсне от участие в изборите или напротив – ще ги мотивира.
И тогава ми се струва, че кандидатът, който е по-обран, по-умерен, ще спечели, защото като цяло българите не харесват крайни изказвания и харесват умерените. Ако има двама събеседници в едно студио и единият се пеняви и вика, а другият и нищо да не каже, хората ще харесат спокойния събеседник. Радев трябва да застане и да говори по същество, но той просто няма какво да каже по същество, освен за ГЕРБ и техните кражби. Ако го няма ГЕРБ, той няма да има за какво да говори.
Според мен на този тип нападки не трябва да се отговаря изобщо. Това е метод на КГБ – на вмирисаната сельодка. Като те натъркат с нея, почваш да миришеш на вмирисана риба и всички почват да бягат от теб.
Идеята е да се пазиш максимално., защото целта на нападките е да се потопиш още повече във вмирисаната сельодка и да почнеш да се обясняваш. И отиваш на кино. Бойко Борисов горе-долу го е овладял – като го питаха за чекмеджетата, седи, гледа и нищо не казва. Така трябва да прави и Герджиков. Между другото, Радев реагира по същия начин. Те го питат за Пламен Узунов, той гледа като игуана.
– Може ли да се каже, че това ще бъдат избори не на партии, а на Инициативни комитети? Че по Инициативните им комитети ще ги познаете?
– О, да. Разбира се. Всичките кандидати са в Инициативни комитети, защото партиите изкопаха помежду си такива пропасти, че вече много трудно може да се говори за каквото и да било сътрудничество.
А един кандидат за президент трябва да търси по-широка подкрепа, за него да гласуват и от други партии. И ако е партийна фигура, другите партии няма как да обясняват защо го подкрепят. А ако един такъв кандидат се провали, провалът ще си бъде негов и на инициативния комитет. Ако спечели, успехът ще е за партията. Както винаги прави БСП.
– Акцент в кампанията на професор Герджиков ще бъде обединение…
– То това е замисълът – консенсусна личност, благ, няма да го видиш да повишава тон, диалогичен… Справя се прекрасно в Съвета на ректорите, добър организатор е, не случайно седем от тях го подкрепят.
– Обединение около какво, обаче?
– Обединение срещу разделението, което наложи Радев. Обществото ни е тотално разделено по няколко линии. Не може да се формира съгласие почти по нищо. Вижте анкетите на социолозите – при повечето въпроси или са 50% „за“, 50 „против“, или 55:45, най-много 60:40. Това е голямо разделение и означава, че няма обществено мнение по ключови въпроси.
С изключение на въпрос дали трябва да се вдигнат пенсиите. A откъде ще дойдат парите. Като ги питаш трябва ли да се вдигнат данъците – не. Да се събира повече ДДС – не. Ясно е, че не може да се върви в някаква посока след като единият крак дърпа напред, другият – назад, а ръцете са отзад. При това положение не може да се направи нищо, освен някой да събере партиите на една маса и това е точно ролята на президента.
Първанов така направи през 2005 г. – седнете и дайте да се разберем, да намерим решение, да намерим някакъв път. Но Радев не го прави това. Един Господ знае защо.
– А защо според вас, доцент Стойчев?
– Едната версия е, че си мисли, че не му е работа да се занимава с партиите. Чете Конституцията и каквото пише вътре като робот изпълнява машинално – според основния закон нямам ангажимент, да се оправят партиите в парламента. Другият вариант е, че се мъчи, но не му се отдава, защото отчетливо е взел страна. Няма как при положение че си казал за ГЕРБ „мутри вън“ да търсиш съгласие с тях.
А съгласие без ГЕРБ и ДПС не може да има. При положение, че се е скарал с част от партиите няма как да търси консенсус. И третото обяснение според мен е, че той по този начин дискредитира парламентарната форма на управление. Казва – видяхте какво става, парламентът е неспособен, няма правителство, аз трябва да се оправям, я по-добре да си гласуваме за президентска република. Съветникът му Слави Василев дори написа книга по въпроса.
