Днес президентът (1997 – 2022) Петър Стоянов навършва 70 години. Инициативен комитет от известни българи организира тържествена дискусия под мотото „Цивилизационният избор на България: 25 години назад и още толкова напред“.
Форумът е в резиденция „Бояна“ и е посветен на 25 годишнината от встъпването в длъжност на президента Петър Стоянов (22.01.1997–22.01.2002 г.)
И 25 години от трите знакови събития, които в голяма степен промениха най-новата история на България и за които президентът Стоянов изигра ключова роля, а именно:
• Разрешаването на политическата криза на 4 февруари 1997 г., когато Петър Стоянов отказва на БСП да състави нов кабинет
• Подаването на българската кандидатура за членство в НАТО-17.02.1997 г
• Подписването на споразумението между всички политически сили за сключване на споразумение с МВФ и въвеждане на Валутен борд в България- 18.03.1997 г.
Инициатори са няколко неправителствени организации като Атлантически клуб в България, ПанЕвропа, Институт за пазарна икономика, Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“, фондация „Софийска платформа” и Пловдивски граждански клуб.
В инициативния комитет личат имената на писателите Стефан Цанев, Иван Цанев, Владимир Зарев, Георги Господинов, Димитър Бочев, Румен Леонидов, Захари Карабашлиев , Деян Енев, скулптура Павел Койчев и др. на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Стефан Диомов, Васил Найденов, Кирил Маричков, Йордан Караджов от „Сигнал” и Васко Кръпката, Маргарита Хранова и Михаил Белчев и др.
на Стефка Костадинова и Христо Стоичков
на Руси Чанев, Теди Москов и Ириней Константинов, Георги Мамалев, Екатерина Евро и Тончо Токмакчиев, на д-р Любомир Канов, проф. Михаил Неделчев и Огнян Минчев, на проф. Ангел Димитров, Елисавета Шапкарева, Райна Дрангова, Илия Лингорски, Евелина Тодор Александрова и Михаил Развигоров.
„Най-важната ми задача като президент беше членството на България в НАТО и Европейския съюз. Направих всичко възможно този процес не само да започне, но и да стане необратим.“, казва днес Петър Стоянов
„За мен политиката не е начин на препитание. Цял живот, с изключение на годината, когато бях зам.-министър, съм бил адвокат, и то, извинете за нескромността, печеливш адвокат. В политиката съм заради едно по-особено чувство за дълг – нека не Ви звучи претенциозно. Имам да изкупувам собствено бездейно поведение през годините преди 1989-а. Ако за много хора комунизмът разкри своя лик след 10 ноември 1989-а, когато стана известно за лагерите, аз бях наясно с това още когато навърших 20 години. Тогава баща ми ми каза, че оттук нататък не бива да кандидатствам за нито един висок пост, защото в биографията ми е записано, че произхождам от семейство на пострадали от „мероприятията“ на народната власт. Това беше първият ми политически урок. Ако вие сте мълчали, имате оправдание – не сте знаели. Обаче аз 20 години много добре знаех какво представлява комунизмът, не обичах тази система, отнасях се саркастично към нея, но моят протест не надминаваше битовия кръг, в който съм се движил. Значи нямам оправдание защо още тогава на глас не съм казал това, което съм знаел. Искрен съм – тежи ми твърде много. И тъй като тогава не намерих сили да бъда герой, сега правя всички усилия поне в един мандат да компенсирам онази си липса на мъжество и героизъм.[…], това казва Петър Стоянов в интервю пред Валерия Велева през 1995 година
Всеки един режим си има недостатъци г-н Стоянов, но НАТО и Европейския съюз не са нещо повече от това България е зависим от действията на всички и никой не се съобразява с нея.