Десет дни след началото на предизборната кампания сред твърдо решилите да гласуват ГЕРБ-СДС (с 24.8%) има минимален превес от 0.7% пред основния си опонент „Продължаваме промяната-Демократична България“ (с 24.1%).
Това показват данните от национално представително изследване на социологическата агенция “Насока” по поръчка на “Булевард България”. Проучването е проведено сред 1200 пълнолетни граждани у нас между 7 и 14 март 2023 година.
Очертава се интрига и за третото място, за което спорят ДПС и Възраждане. Двете формации са с близки електорални дялове – ДПС е с 13.2%, а „Възраждане“ – с 12.2%. Интригата допълнително се заплита от факта, че значима част от вота в чужбина (който няма как да бъде отчетен по социологически път) се насочва именно в полза на тези две политически сили.
На пета позиция е БСП с 6.2% от твърдо решилите да гласуват. Български възход са с 4.3%. Останалите политически сили, към момента, са с ниски шансове за представителство в 49-то Народно събрание. Най-близо до 4-процентовата бариера са Левицата с 3.1% и ИТН с 3%.
3.6% от решилите да гласуват посочват, че на 2 април ще отбележат „не подкрепям никого“ в интегралната бюлетина. Техният дял е отчетен при изчисляването на избирателната активност, но не участва в разпределението на изборните резултати.
Близо три четвърти (74%) от гласувалите за ГЕРБ-СДС на предишните избори (2 октомври 2022 г.) посочват, че и на предстоящия вот отново ще гласуват за тази коалиция. ГЕРБ-СДС губят позиции в София и в част от областните градове (където конкуренцията с ПП-ДБ е особено силна), но симпатизантите им към момента са по-мобилизирани от тези на основния им опонент ПП-ДБ.
Две трети (65.7%) от гласувалите преди пет месеца за Продължаваме промяната и малко над три четвърти (75.5%) от бившите избиратели на Демократична България на предстоящия вот ще гласуват за новото обединение ПП-ДБ. Новосформираната коалиция ПП-ДБ привлича гласове и от бившите избиратели на ИТН, както и от останалите по-малки формации от т.нар. „партии на протеста“.
ДПС е запазило най-висок дял от своите бивши избиратели. 88% от гласувалите за тях през октомври м.г. заявяват, че ще ги подкрепят отново.
Възраждане се откроява като една от малкото формации, мобилизирали подкрепа в своя полза в периода след октомври миналата година. В коренно различна ситуация е БСП, при която дори на този ранен етап се отчита спад в електоралната подкрепа. Вътрешните противоречия от конгреса на БСП отпреди месец и конфликтите след него водят до отлив на привърженици, които се преориентират в различни посоки. С появата си, Левицата задълбочава ерозията в електоралния дял на социалистическата партия.
Възраждане може да разчита на 80.7% от вота на гласувалите преди за формацията, а БСП – на едва половината от бившите си избиратели.
Машинно гласуване
41% от интервюираните одобряват връщането на смесеното гласуване, а 39% – не го одобряват, тъй като го приемат за отстъпление от мерките, които гарантират честността на вота.
Гласуването на машина е по-предпочитано от избирателите на ПП-ДБ (88%), на Възраждане (73%), на Български възход (70%), както и на ГЕРБ-СДС (59%), докато половената от гласоподавателите на ДПС и на БСП посочват, че възнамеряват да гласуват с хартиена бюлетина.
Активност
46.4% от интервюираните заявяват, че със сигурност ще гласуват на предсрочните парламентарни избори на 2 април 2023 г. 33.7% декларират, че със сигурност няма да гласуват, 9.8% посочват, че се колебаят за кого да гласуват, а 10.1% – че се колебаят дали да гласуват.
Паспорт на изследването
Методика на регистрация: пряко стандартизирано face-to-face интервю (PAPI)
Методика на извадката: Квотна извадка с обем 1200 респондента, реализирана на няколко стъпки. Квотите са изчислени въз основа на данните от преброяването 2021 г.
Респондентите са разпределени пропорционално на размера на населените места, в гнезда с приблизително равен обем. Населените места са типологизирани в три категории: областни центрове, други градове и села. Определени са населените места и броя на гнездата в тях, пропорционално на броя на избирателите (на възраст +18). В извадката най-напред са фиксирани областните центрове, а след това по случаен начин са избрани малките градове и селата в съответната област. Вътре, във всяко гнездо, се балансира полово-възрастовото разпределение, съгласно данните на НСИ от последното преброяване.
Извадката възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст.
Период на теренната работа: 7 – 14 март 2023 г.
Източник: Труд
