Доста хора под предния ми пост изразиха мнение, че съм тръгнала да се “заяждам” с проф. Евгени Дайнов, понеже едва ли не съм имала ниски оценки по неговия предмет и сега си го изкарвам на човека. Факт е, че не мога да очаквам хората да знаят какво се случва на закрити лекции в частен университет, така че е моя грешката, че не съм артикулирала аргументите си по-добре.
При г-н Дайнов съм имала всъщност, може би най-лесната си шестица в НБУ. Написах едно есе за Платон, в което общо взето през няколко реда вкарвах, че всички злини на земята започват и свършват с ГЕРБ и ДПС и това беше. Много хубаво есе, според самия Дайнов. Пишеше “Отлично!” на задната страница. Всъщност шестицата, която получих за него, беше утроена от Дайнов и аз събрах нужния брой оценки от текущ контрол, с което се освободих от изпит и не ми се налагаше да правя нищо друго през семестъра по тази дисциплина. Кеф.
Но проблемът не се нарича Евгени Дайнов, проблемът се нарича политическа индоктринация и се състои в маниера на преподаване на този тип хора, както и в липсата на всякакъв професионализъм и обективизъм, подклаждан от чувство за морално превъзходство.
Не е правилно да ходиш на изпити в един университет и да ти задават САМО И ЕДИНСТВЕНО въпроси за политически убеждения, като те оценяват спрямо тях, а не спрямо знанията ти в материята. Не е правилно и да те карат да говориш негативно за работата ти в медия и личния ти досег с хора, които те по някакви причини не харесват – без значение на теб лично дали ти е харесала работата с тях. Ако по една или друга причина ти е харесала, по-добре да замълчиш, защото иначе рискуваш.
Тъй като някои хора държаха да кажа какви пък точно неща се говорят в лекциите конкретно на г-н Дайнов, които ми се струват нередни, ще се опитам. Ако вие смятате, че е нормално в лекция на преподавател да се задават подобни въпроси и да присъства подобна реторика, този пост не е за вас:
– “Вие, колега, нормален човек, който вярва в демокрацията ли сте или сте Ганьо?”
– “Има ли тука хора дето да гласуват за мафията?”
– На критика към стила му на преподаване “Ми направете си ваш си университет, като не ви харесва. Ние по-умните така направихме, когато напуснахме СУ”.
– “Как си обяснявате факта, че има хора, които гласуват за “шкембе войводата” и лъжепатриотите му?”
Човекът си имаше хубави прякори за политическия елит – Корнела, Боко Тиквата/Мутрата, Зеления чорап/Фатмака (макар че това са скорошни допълнения, през 2019-2020-2021 си го наричаше ген. Радев), Копейкин, Лъжепатриотите/Шкембе-войвода, Фесовете.
Аз откровено не харесвам повечето от хората, които Дайнов визира, с някои от тях съм се карала и публично, с други съм имала какви ли не проблеми, но все пак ми се струва непрофесионално и нередно да наричаш така политически фигури в учебен час и пред студенти.
Ето ви и примери за някои от задачите в часовете му:
– “Кои според Вас са 5-те най-големи простотии на Тиквата в политиката за последната седмица (знам че ще ви е сложно да изброите само 5, но се концентрирайте върху най-важните)?”
– “Какво Ви е мнението за копейките, рубладжиите и ватенките?”
– И любимото ми “За следващата лекция се подгответе като прочетете МОЕТО ИНТЕРВЮ от преди 3 седмици пред “Свободна Европа”.
Да не говорим, че човекът пуши в лекциите си, имам сериозни съмнения, че идва пиян и често обижда студентите.
Съжалявам, но ако скачаме срещу Михаил Мирчев за 5G, това също не би трябвало да минава метъра, дори и изразяваните тези да са обществено популярните. Впрочем, аз съм съгласна с голяма част от нещата, които казва. Но не и с начина, по който ги казва и по който ги налага. Най-малкото, защото в конспекта на предмета му няма Костадинов и Борисов, има Аристотел и Платон. Даже си признавам, че нарочно съм му подавала темички, за да гледам сеир.
Впрочем, толкова показно налагане на политически възгледи, освен всичко изброено, понякога е и контрапродуктивно. Студентската възраст обикновено се характеризира с бунтарски пориви и желание да поставяш под съмнение властта и авторитетите около теб. И тъй като студентите обикновено нямат пряк контакт с реалната власт и политическия елит, най-близкият им досег с установения институционален ред е именно чрез университета, в който са избрали да учат.
В университетите “властта” е олицетворена от преподавателите. Те са тези, които изпитват и ти поставят оценки, те имат “властта” дали ще завършиш или не. Познавам не един или двама студенти, които нямаха никаква представа от политика и откровено не се вълнуваха от обществените процеси, но на 15-ата лекция на Дайнов бяха готови гласоподаватели, като се чуваха реплики от рода на “Тоя още 1 път ако нахрани ГЕРБ, аз отивам и си гласувам за Бойко” и “За тва ли плащаме 1600 лева бе, аз мога да си отворя фейсбук и то е същото.”
Тоест, дори ако целта на занятието е да създадеш и отгледаш млади политически ангажирани кадри, които да изповядват твоите възгледи, задачата отново е неуспешна, тъй като не осъзнаваш, че публичният ти образ на борец срещу статуквото и “властта” няма как да сработи в среда, в която ти олицетворяваш и представляваш същите тези неща. Да не говорим, че прилагаш същите прийоми спрямо студентите си, в които обвиняваш политическия елит.
Разбирам, че политическата индоктринация не е нещо ново в университетите и повярвайте ми – не пиша това, защото ми е много приятно или защото съм се скарала с някого.
Журналистиката и политическите науки са специалности, които изискват коментар на обществените процеси и които трябва да създадат условия за *академичен дебат*, като е съвсем естествено в него да навлизат и злободневните политически теми. В НБУ има изключително добри преподаватели като Росен Стоянов, Деси Бошнакова, Деси Данкова и други, които провокират с въпросите си, изискват коментар на актуалните събития, но НИКОГА не си позволяват да те оценяват на база политическите ти възгледи.
В моя случай има и допълнителни минуси, които, надявам се, не важат за другите студенти. Дори да преживея Дайнов, веднага идват заяждания за това, че работя в БНТ, за това, че съм правила политически видеа и вместо да се задават въпроси по материала, някой тръгва да обижда например монтажите ми за YouTube или ме питат какво мисля за Емил Кошлуков.
Моето лично мнение е, че нищо от това не би трябвало да има място в университета. И съжалявам, ако това мнение и оценката ми за това, което виждам, обижда някой от идолите на центъра на София.
Автор Флора Стратиева, журналист, Фейсбук
(Б.Р. Флора Стратиева изучава журналистика и работи в БНТ
YouTube каналът ѝ е един от най-забавните, популярни и политически ангажиращи в мрежата. Тя има над 110 000 абонати, над 7 милиона гледания за две години и близо 60 000 последователи в Инстаграм. Онлайн съдържанието й е от видеоклипове, в които могат да се видят много политици, чиито думи обаче са извадени от контекста, а целта им е да опонират на Флора, да я допълват и да бъдат непреки гости в нейния канал.)
Въпросното нещо е номенклатулно отроче! Какво очаквате! Пропиляха едно поколение и точат зъби за друго. Много им плащат за това!