Иво Христов обясни защо втори мандат на Румен Радев е пътят към спасение на България

„След години на съмнения в честността на изборите най-сетне можем да се доверим на резултата. Очевидно силно бе ограничен платеният вот. Достатъчно е да се видят резултатите в ромските махали, където почти нямаше гласуващи. Това ограничаване на платения вот доведе до обезсмислянето му, така той не влияе на изборния резултат.

На второ място, вотът бе отчетен много по-прецизно благодарение на машинното гласуване, което оправда себе си, въпреки насаждания скептицизъм и въпреки опитите на ГЕРБ да го саботират години наред. Малкият брой невалидни бюлетини също помага изборите да бъдат достоверни и честни.“

Това коментира в предаването „По-полека“ в ефира на Дарик радио Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.

„Най-сетне и гласът на българите в чужбина бе чут, за което те отдавна пледираха. Това е голям успех на служебното правителство – да организира честни избори в България след години на съмнения. Стана ясно кой е купувал гласове и как са печелени изборите през последните години“, добави още Христов.
По думите му, има шанс за съставяне на стабилен кабинет и това е в интерес на повечето партии в парламента.

„Въпросът е какъв ще е резултатът от такъв кабинет, каква ще е цената на компромиса и какъв политически и икономически курс ще възприеме кабинетът“, смята Христов.
Евродепутатът смята, че анонсът на ПП „Има такъв народ“ не е обнадеждаващ.

„Вътре откривам твърде смущаващи идеи. Служебното правителство положи немалко усилия да изсветли дейността на Българската банка за развитие и да я върне към изначалната ѝ мисия – да кредитира дребния бизнес. Сега „Има такъв народ“ заявява намерение да я приватизира. В плановете на ИТН четем също, че актуализация на пенсиите ще има, ако има икономически растеж. Колцина ще дочакат този икономически растеж, кога се очаква? Все още сме в условия на криза“, каза още Иво Христов.
По думите му, това са остеритетни мерки, вдъхновени от неолибералната философия, която е изживяла времето си.

„В Южна Америка неолибералните мерки доведоха до катастрофи, в Европа там, където са прилагани, днес се ревизират“, допълни Христов.

Според Иво Христов са налице много смущаващи неща в заявените от „Има такъв народ“ намерения; включително отсъствието на каквато и да било яснота по отношение на личността на главния прокурор Иван Гешев.

Евродепутатът каза още, че партиите от опозицията би трябвало да загърбят идейния снобизъм, за да осъществят работещ кабинет, тъй като всички те биха понесли тежки щети в случай на трети поред предсрочни избори.

“Те ще ги понесат и в двата случая – ако не съставят кабинет, ще загубят подкрепа. На трети предсрочни избори може да се появят и други партии – някои от тези, които сега са под чертата, може би и нови обединения, които рискуват да се намесят в играта на партиите, които днес са представени в парламента, на техен гръб. Ако пък съставят кабинет, ще трябва да се отметнат от принципите си в името на компромиса и това ще също ще навреди на имиджа им. Виждаме от вчера, че „Демократична България“, която до този момент не заявяваше желание за диалог и в чиито среди също се демонстрира известен снобизъм спрямо избирателите на „Има такъв народ“, заяви, че е готова за разговори и е склонна да даде подкрепа, но не и министри. Партиите вече са по пътя на компромиса, въпросът е на каква цена“, каза Иво Христов.
Евродепутатът обясни заявката на „Има такъв народ“, че не желае подкрепата на БСП с факта, че всяка партия, особено новопоявила се, иска да оформи много чист, девствен, неопетнен облик и не желае да се отърква у заварените партии.

„БСП е най-старата измежду тях и може би затова попадна в групата на нежеланите. Така или иначе, „Има такъв народ“ трябва да преосмислят това поведение, ако искат да съставят кабинет, чисто аритметически. Много по-пагубно ще е, ако приемат подкрепа от ГЕРБ или ДПС. Макар че те заявяват, че не желаят такава подкрепа, нищо не пречи те да я получат в парламента. Никой не може да възпре тези две партии да подкрепят „Има такъв народ“ и да станат част от парламентарно мнозинство, което от самото начало ще бъде фалстарт.“

Според Христов, трябва да бъде потърсен широк консенсус по теми, които обединяват обществото; консенсус, към който трябва да бъде приобщена и БСП, която е имала последователно поведение по важните за обществото теми.

„Има такъв народ“ трябва да се вслуша и в социалните тези, които защитава БСП, защото без тях един бъдещ кабинет няма да успее. Да се прилагат мерки на остеритет в България е пагубно, защото голяма част от българския бизнес е дребен. Този дребен бизнес разчита само на вътрешното потребление. Вътрешното потребление, вследствие на кризата, е много ниско. За да го задвижим, трябва да повишим доходите, трябва да се търсят кейнсиански рецепти. Трябва да се повишат пенсиите, да се търси повишаване на доходите сред работещите, което ще задвижи цялото икономическо колело, а не да се мисли само за експортно ориентираните фирми, които са важни за българската икономика, но не съставляват нейната основна тъкан“, категоричен бе Христов.

Евродепутатът каза още: „Ние сме в началото на пътя от олигархично-авторитарен режим към демокрация. Преди 30 години СДС внушаваше същото – че изберат ли го, ще навлезем в нова ера. Но това не се случи. И не просто не се случи, но се отклонихме далеч встрани от демокрацията. В България тя живя само няколко години, при всичката условност на тази констатация. В последните 12 години демокрацията бе методично погазвана. В този смисъл, отстраняването на всички онези корупционери и некомпетентни назначенци по партиен признак е само първа стъпка към възстановяването на демократичните норми в България. Има ред неща, които трябва да се сторят, за да се постигне баланс между институциите; за да се върнем към едно функциониране в рамките на закона, от което отдавна сме се отклонили.“

„Този път трябва да подходим през принципите; да разберем и осмислим какво е демокрацията, ако искаме да я построим функционираща“, смята Христов.

„Политиката трябва да излезе от медиите. Ние бяхме медиакрация – страна, управлявана през екрана. Политиката трябва да се върне в институциите и да се практикува там, според закона. Без излишни фанфари, без ежедневно облъчване на гражданството. Без разпалване на обществените бесове. Просто трябва да влезе обратно в каналите, в които традиционно се движи.“

Според Христов, много хора виждат в проекта „Има такъв народ“ сянката на ДПС, защото партията се е появила изненадващо, без икономическа основа, без афиширане на ясни политически идеи и лица – предимно от бълбукането в социалните мрежи и от авторитета, натрупан вследствие на дългогодишното присъствие в телевизиите.
„Нормално е да има резерви у хората. Мисля, че и сред самите избиратели на „Има такъв народ“ има неяснота относно намеренията на партията и те също чакат разяснения. Всички българи чакат тези разяснения“, каза Иво Христов.

„Втори мандат на Румен Радев е важен не толкова за самия него, колкото за страната, тъй като около него е генерирана немалка обществена енергия, която, въпреки всички спънки, успя да постигне значими резултати в хода на последната година. Виждаме, че обществените настроения съзряха за нещо ново; че изгазваме от авторитарен режим, колкото и трудно да е това; че действията на назначения от президента служебен кабинет се приветстват. Разкриват се порочни схеми. Изборите вече се провеждат по ясни правила. Това са същeствени постижения. В този смисъл, оставането на президента Радев на поста му е ключово за продължаването на оздравителния за България курс“, категоричен бе Христов.

Евродепутатът коментира и въпроса за политически проект на президента Радев: „Въпросът беше поставян още от самото начало на встъпването му в длъжност. Това е въпрос на негово решение. Лично аз не виждам нищо лошо в това да бъде създаден политически проект около президента, това би било логично. Но, както виждате, той е лоялен човек, не направи подобна крачка. Беше коректен с партията, която го излъчи – БСП. Тя със сигурност щеше да бъде донор на гласове при създаването на евентуален президентски проект и държавният глава не се реши на такава стъпка.“