Елена Поптодорова се засили да съветва президента Радев по международна политика и да го учи какво да говори за Русия

–        Г-жо Поптодорова, грешна ли бе репликата на Румен Радев по отношение на Крим?

 

–        Репликата на президента Румен Радев по отношение на Крим беше неуместна. Бих я нарекла силно конюнктурна, заради изборите. Тук говорим за един много по-голям проблем и той не е свързан само с името на Радев, защото датира от много години. В България водещите политически фигури се опитват да си спестяват определени въпроси или най-малкото да не ги обсъждат.

 

–        От кои въпроси ви се струва, че политиците ни „бягат“?

 

–         Тези, които са свързани с Русия. Забележете, че  никой, включително и държавният глава Румен Радев, не е възразявал, когато тези общи позиции относно Русия, Украйна и Крим, са се обсъждали и гласували в ЕС и НАТО. За мен това е едно „тежко раздвоение“ по темата.  В случая точно това се получи – президентът направи еднозначно изказване. То беше единствено в руска посока. И това предизвика реакция от всички. Буквално часове по-късно говорителят на ЕК съобщи позицията на ЕС. Той не назова Радев поименно, но беше ясно защо се прави и каква е връзката.

 

–        Реагираха САЩ и Украйна.

 

–        Да, създаде се ненужно напрежение по въпрос, който е отработен от 7 години.   Пред ЕС и НАТО никога не е стоял въпрос за промяна на тази колективна позиция. Не е дори правено възражение. Това е голяма тема и много се надявам, че във втория си мандат Румен Радев ще се освободи от такъв тип конюнктурни влияния, които са подчертано вътрешно-политически. И ще може именно той да поведе един разговор за най-чувствителния въпрос, какъвто е отношението ни с Русия. България трябва да се еманципира, защото 27 години не успява да го направи.

 

–        Как виждате еманципацията?

 

–        Това трябва да бъде разбирането, нагласата, отношението – Русия е друга държава. Да, имаме исторически и културни връзки, но това е друга държава, с която трябва да имаме добри отношения. Но в никакъв случай не трябва да има толкова силно влияние върху политиката на България в рамките на нейните съюзи.

 

–        Възможно ли е репликата за Крим да е неволно изпусната?

 

–        Не го изключвам, макар, че тази реплика не се казва за първи път. По време на първата кампания, когато опонент на Румен Радев бе Цецка Цачева,  чухме почти същото от него. Това дава основание да се мисли, че става дума за устойчива гледна точка. Радев има 5 години в политиката. Не 15 или 20. Управлението, видяла съм го, моделира съответните лидери. Много ми се иска президентът да започне разговор за отношенията с Русия. Те трябва да са спокойни отношения на две държави със собствени, неидентични интереси. И да се приеме, че така, както Русия следва понякога безогледно своя интерес, така и България трябва да следва своя, в рамките на двата си съюза. Това е тежка тема и Радев има 5 години, за да го направи. Видях, че вицепремиерът Илияна Йотова посвещава победата и на Стефан Данаилов. Сигурно ще си спомните, че човекът, който успя да притъпи чисто клетъчната съпротива на БСП срещу НАТО, беше именно Стефан Данаилов.

 

–        Бихте ли ни припомнили как стана това?

 

–        Той аргументирано обясни на своите съпартийци защо не бива да се противопоставят на това членство. Радев има перспективата и той  трябва да постигне едно консенсусно разбиране на нацията за отношенията София-Москва. Така изключително много ще се облекчи външната политика на България.

 

–        Ако вас ви попитат на кого е Крим, вие как бихте отговорили?

 

–        Без съмнение – украински. Погледнато в романтично-исторически план той е бил руски, преди това украински, а още по-преди татарски. Това са вековни преобразования.  И разпадите на империите водят точно до това.

 

–        Как си обяснявате активността на нашите сънародници на първи тур на изборите и тяхната пасивност сега – на балотаж? За добра организация ли става дума или подозирате нещо съвсем друго?

 

–        За първия тур на изборите организацията не бе добра, а желязна. Опитвам да вляза в обувките на отсрещния. Представете си – за първи път сънародниците ни в Турция имат собствен кандидат за президент. Разбира се, че това е време за тяхното себедоказване. На първи тур те просто си „заградиха“ територията. Ясно е, че на балотаж те вече нямаха истински свой кандидат. Затова и апатията тази неделя бе абсолютно логична. Те просто нямаха заложен специален интерес.

 

Интервю на Катя Илиева