Това показват данните от национално проучване, проведено от 30 януари до 4 февруари 2023 г., от „Екзакта Рисърч Груп” сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места на страната.
На четвърто място е БСП с 12,0%, следвани от „Възраждане” с 10.0%, „Демократична България” със 7,3%, „Български възход” с 4,2%.
Под чертата остават „Има такъв народ” с 3,2%, ВМРО и НДСВ с по 1,1%. Очаква се вотът „Не подкрепям никого” да обедини 3% от гласоподавателите.
Месец преди началото на предизборната кампания, нагласите за предстоящия парламентарен вот показват стабилна електорална кондиция на ГЕРБ и известно свиване на електоралната тежест на ПП, обобщават социолозите.
ГЕРБ, БСП, ДПС, ДБ и „Възраждане” са запазили повечето си избиратели от парламентарния вот от октомври 2022 г. „Продължаваме промяната” могат да разчитат на две трети от бившите си избиратели, а „Български възход” – на около 55%, коментират социолозите.
88% от българите смятат, че избирателната активност ще е още по-ниска в сравнение с парламентарния вот през октомври 2022 г.
Според 60% от интервюираните, страната ни има нужда от нови партии, различни от досегашните. Това заявяват по-често жени, нискообразовани и по-бедни респонденти, жители на малките градове и на селата и като цяло хора, които имат високи очаквания към новите политически субекти.
Една четвърт от интервюираните допускат, че НДСВ могат да влязат в следващия парламент. Според 76% това не е възможно. В доброто представяне на НДСВ не вярват по-често хора на възраст над 50 години и жители на столицата. Около една пета от избирателите на големите партии допускат възможността НДСВ да влезе в следващ парламент и в това виждат възможност за политическо партньорство.
Коалиция между ПП и ДБ на предстоящите избори се одобрява от близо 40% от интервюираните. По-често те са жени, висшисти, хора на възраст между 30 и 60 г. и жители на София. Сред 60% от по-скептични настроените за подобно съвместно явяване, са предимно избирателите на ГЕРБ.
За личните рейтинги социолозите от „Екзакта” отчитат, че продължава да намалява одобрението към работата на Президента Румен Радев. Въпреки това то остава по-висок дял от неодобрението му (48%:39%). Одобряват го болшинството избиратели на БСП, на БВ и на ИТН. Оценките за работата му, обаче, все повече са полюсни и политически обагрени.
В самия край на работата на 48-то Народно събрание неговият председател Вежди Рашидов получава значително повече одобрение за работата си като председател на парламента, в сравнение с одобрението на Парламента като институция (28%:7%). Вежди Рашидов получава добри оценки от над две трети от избирателите на ГЕРБ, както и от над половината избиратели на ДПС.
Не така стои въпросът с премиера на служебния кабинет Гълъб Донев. За последния месец с 3% намалява одобрението към работата му – една трета от българите са положително настроени към дейността му, а малко над половината не го одобряват.
Продължава понижаването на доверието към повечето лидери на партии, но вътрешнопартийната подкрепа за тях става все по-твърда. Най-одобрявани партийни лидери са Бойко Борисов и Стефан Янев. Те получават по 24% одобрение, като неодобрението към Борисов остава значително по-високо от това към Янев. Висока е подкрепата за Бойко Борисов сред избирателите на ГЕРБ – одобряват го 94% от тях.
От началото на годината с няколко пункта се свива одобрението към лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев. Към 4 февруари двамата са имали по 16% от одобрението на българите, а неодобрението им възлиза на по 72%. И двамата са във висока степен одобрявани от избирателите на ПП (от по над 90% от тях). Петков и Василев получават добри оценки най-често от жители на столицата и от образовани българи.
В началото на февруари Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ имат съизмерими рейтинги на одобрение и на неодобрение. Одобрявани са от по 15% от българите, а неодобрението им възлиза на по 75%. Нинова е подкрепяна от 94% от избирателите на БСП, а Карадайъ – от 92% от избирателите на ДПС.
Костадин Костадинов е одобряван от 13% срещу неодобрение от 72%, показва социологическото проучване. Той е подкрепян от 91% от избирателите на „Възраждане”. Над средните стойности е одобрението му сред бедни и нискообразовани жители на малките населени места.
Христо Иванов е одобряван от 12% от анкетираните, а неодобрението му е 70%. 83% от избирателите на ДБ го подкрепят. Хр. Иванов е одобряван по-често от хора в активна трудова възраст и от образовани респонденти.
Атанас Атанасов е одобряван от 8% от българите, като неодобрението му е 69%. 71% от избирателите на ДБ одобряват лидера на ДСБ. Над средното одобрение за него регистрираме сред висшисти и сред жители на населени места извън столицата.