„Трезвият проектобюджет накара партиите да се разбягат като хлебарки при запалена лампа“, заяви евродепутатът Иво Христов.„Нямам информация кога президентът ще връчи мандат за съставяне на правителство, той е овластен да реши. Не мисля, че ще бърза особено, тъй като в този случай изборите ще се паднат преди летните почивки и избирателите, които и бездруго не показват ентусиазъм, няма да отидат до урните. Вероятно ще изчака.
Така или иначе, президентът е крив, независимо от това какво ще направи – преди го упрекваха, че бави връчването на мандатите, сега – че бърза.
Реално партиите са неспособни да се обединят около приоритетите на страната, да надмогнат вътрешнопартийната логика, което е още един аргумент за това, което повтарям от месеци – че е необходима конституционна реформа и че в рамките на сегашната Конституция не може да се роди устойчиво, стратегически мислещо мнозинство, което да реформира страната.“
Това каза в ефира на телевизия Euronews Bulgaria Иво Христов, член на Групата на
Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D) и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г.
По думите му, трябва да се предефинират понятията „статукво“ и „промяна“.
„До неотдавна статуквото се асоциираше с партиите на корупционния модел. Като такива бяха дамгосани ГЕРБ и ДПС. За носители на промяната претендираха други десни партии – „Демократична България“, най-гръмко от всички, и „Продължаваме промяната“, която дори го носи в наименованието си.
В момента статуквото обединява всички онези партии, на практика – горе-долу всички партии, вкопчени в изчерпания конституционен модел, който не може да роди нищо друго, но пази техните партократични привилегии. Тук са и всички коментатори, и огромна част от медиите, а и немалко граждани, у които е насаден страх от възможна промяна“, каза евродепутатът.
В ефира на Euronews Bulgaria Иво Христов поясни, че асоциира промяната с всички онези хора, които осъзнават, че сегашната Конституция не може да роди нищо друго, освен уродливи компромиси.
„Виждаме го и на разговорите в момента. Хората отдясно, които имаха наивността да вярват, че техните партии са носители на промяната, виждат как те влизат в диалог с ГЕРБ, срещу които хората протестираха на площадите. Това се случва за втори път.
Те вече един път върнаха топката на ГЕРБ след кризата от 2013 г. Не знам колко пъти трябва да се разиграе тази пиеса, за да осъзнаят всички, че тази система е изчерпана, а политиците, които претендират да са носители на промяната, де факто бетонират статуквото“, каза Христов, и уточни, че президентът не е отварял темата за конституционна реформа:
„Зад идеята стои онзи, който се произнесе, че я подкрепя. В този смисъл, към момента сме доста самотни тези, които пледираме за бърза конституционна промяна. Засега президентът не е реагирал.“
„Дали президентът Румен Радев да има право да се бори за трети мандат при евентуална промяна на Конституцията – това решава законодателят. При всички положения, при промяна на Конституцията се провеждат нови избори. Онези, които мислят, че Конституцията се прави заради президента, въобще не са разбрали смисъла на разговора“, категоричен е Иво Христов.
Евродепутатът изрази мнение, че страната затъва в неуправляема фаза:
„Необходима ѝ е стратегическа дългосрочност, за да може да провежда устойчиви политики, да еволюира в някаква посока. В момента ние се занимаваме с пререканията между Манол Пейков и Костадин Костадинов в Народното събрание, знаете на какво ниво.
Нали не очаквате такъв парламент да роди нещо съществено? За водеща фигура на съдебната реформа е посочен човек на 30 години, без съществен законодателен опит (Стою Стоев, коментиран като евентуален председател на парламентарната правна комисия)“.
Иво Христов изрази мнение, че една президентска република е много по-устойчива от парламентарната:
„Франция, например, се тресе от граждански протести в продължение на години. Започна се с „жълтите жилетки“ преди години, сега протестите ескалираха. Но Франция е управляема държава, независимо че президентът напълно е загубил доверието на своите съграждани и дори не смее да се появи в кварталите и независимо от кризата.“
По думите на Христов, Народното събрание въобще не може да отвори темата за конституционна реформа, а на етапа, в който се намираме, трябва да изберем предприемаме ли такава или не. Според евродепутата разговорите за конституционна промяна в посока съдебна реформа са несериозни. Той ги описа като „поредните предизборни байраци.
„Няма идея как да се реформира системата, само амбиция да се овладее съдебната власт от друго лоби. Изискванията на Европа ги има отдавна, но в тази посока няма нищо градивно. Не мисля, че това е основната причина да не сме част от Шенген, макар че тя е най-благовидната и най-често афишираната.
Реална причина е холандският интерес пристанището в Ротердам да бъде основният вход на стоки в Европа. Ако бъде отворен южният маршрут, оттам също ще започне сериозен стокообмен.”
Според Христов прави впечатление, че колкото Европа отлага Шенген, толкова ни ускорява по пътя към еврозоната:
„Това трябва да накара хората да се замислят. Казва ни се: „Вратата е отворена, изпълнете, заповядайте.“ Американски фактори също казват, че е време. Аз имам опасения относно бъдещето на еврото, каквито опасения споделят много икономисти в Западна Европа.
Еврото не е в най-бляскавия си период. Украинската криза също изсмуква силите на еврото и има неясен бъдещ развой. Затова и някои мъдри държави не бързат да прекрачат този праг. Ако преди десет години еврото изглеждаше съвсем естествен и безалтернативен избор за България, то днес аз имам резерви не толкова заради България, която се подготвя по този път, колкото заради бъдещето на самата обща валута. Често изтъкват аргумента с неизбежното поскъпване на някои стоки след приемането на еврото, но това не е най-сериозният контрааргумент на влизането в еврозоната.
Смятам, че бъдещето на общата европейска валута съвсем не е ясно.“
„Бюджетът, предложен от служебния кабинет, уплаши партиите. Едните казаха: „Европа ни е приоритет, еврото на всяка цена“. Другите казаха: „Не даваме достатъчно на бедните, трябва да дадем повече.“ Популизмът и от двете страни сега е поставен на изпитание с бюджета.
Или казваш, че си съгласен с по-голям дефицит и с това българите трябва да получат съответните социални плащания, за да оцелеят в кризата, или казваш: „Затягаме коланите, зарязваме ви, Европа е нашият хоризонт.“ И едните, и другите са в конфуз и бяха приземени от трезвия проектобюджет, който накара партиите да се разбягат като хлебарки при запалена лампа“, каза още Христов.
По думите, му за стопляне на отношенията между Румен Радев и Бойко Борисов не може да се говори.
„Репликите, отправени от Борисов към президента („Ако диктаторите в света са като мене и тебе, ние сме страхотни, дай боже, на всеки такива“), са част от актьорския талант на бившия премиер. Той е способен да извади вярното изречение във всеки момент, да бъде ефектен.
Просто отношенията няма как да бъдат толкова конфликтни, както по времето, когато действащият премиер задушаваше действащия президент с всички инструменти на изпълнителната власт. Сега Борисов просто не е на власт“, смята евродепутатът.
