– Доц. Малинов, ще има ли успешна сделка за кабинет на „Има такъв народ“?
– Сделката ще бъде неуспешна, дори да има кабинет. Единственият референт за това дали сделката е успешна, или неуспешна трябва да са избирателите. А това, което се очертава, е много тежък компромис, с цената на загубено доверие и без никакви гаранции за успешно управление.
Не е това, което очакваха избирателите на тези партии, които би трябвало да подкрепят кабинета, когато са гласували на 11 юли. ИТН, за жалост, постигна обща дискредитация на протестния вот в страната, защото хората, които са гласували за протестните партии, са се надявали те да се споразумеят, да успеят да направят нещо заедно. Дори да успеят да излъчат правителство, начинът, по който се действаше, дискредитира всички политици.
И второ – гласуването на този кабинет ще създаде изключителни проблеми на партиите, които го подкрепят. Техните избиратели с право могат да бъдат недоволни и да търсят сметка.
– Чия подкрепа е най-сигурна? Искат ли постове от „Демократична България“?
– Изключително грозно е поведението на политическия лидер Слави Трифонов, който нито веднъж не се срещна персонално с хората, от които търси подкрепа, но си позволява да обяснява какво те са искали и какво не. Без никакви доказателства.
Няма как подкрепата на тримата служебни министри, която беше изказана от „Демократична България“, да се възприеме като искане на постове – това бяха имена, предложени в първия вариант за кабинет на ИТН. Необяснимата критика към тези може би най-популярни имена говори за непредсказуемост в най-лош вид от страна на ИТН.
Поведението на Трифонов е неприемливо. Искаш подкрепа, търсиш я, а не благоволяваш да влезеш в елементарен диалог, подхвърляш закани, обиди. Това прави нещата много трудни в дългосрочен план. Сега компромис може да се постигне, но без коренна промяна в поведението на Трифонов това нещо не може да бъде трайно. И най-важното – не може да бъде полезно за гражданите.
– Удачен избор ли е Пламен Николов?
– В биографията на този човек няма нищо, което да се доближава до задължения и отговорности – да взема решения за нашите пари, за милиардите в бюджета, да управлява сложна държавна машина.
Не е достатъчно човек да е честен и приличен, за да става за премиер. Казват – да му се даде шанс. Защо обаче трябва да се дава шанс, тръгвайки от толкова ниска точка, никой не може да обясни.
Какво е постигнал този човек, с какво се е отличил? С нищо! Дори намеците му за плагиатската система показват пълно непознаване как се е развивала системата за висше образование през последните десетина години. В момента автоматична система проверява дори студентските курсови работи за плагиатство.
Г-н Николов не знае това, но очевидно не го знае и кандидатката за министър на образованието, момичето на 31. А такива гафове разкриват не просто лично невежество, а и липсата на екип. Няма човек в системата на висшето образование, който да има високо мнение за Пламен Николов.
– Не трябваше ли г-н Трифонов да е премиер, каквато е традиционната практика?
– Г-н Трифонов вероятно не е в състояние физически да изпълнява тези задължения. Но поведението му показва, че той наистина не е разбрал точно какво са казали избирателите на 11 юли – те не дадоха убедителната подкрепа, която протестните партии очакваха, и гласовете за партиите на статуквото имат малък превес над гласовете на протестните партии.
На 11 юли гражданите дадоха доверие на протестните партии, но очакват да видят какво могат да направят заедно, преди да им дадат голямото доверие. И на фона на това послание една част от протестния вот се опитва да доминира над останалите. Това е абсурд, но, за жалост, дискредитира протестния вот, всички тези, които искаха промяна. Сега тези, които искаха промяна, са разколебани за това, че политиците, които са излъчили, не са в състояние да действат заедно. Само че основният виновник за това е лидерът на партия ИТН.
Обикновено в държави с раздробено политическо пространство като Белгия, Нидерландия партиите се опитват да разпръснат отговорността, като най-добре представилата се вкарва лидерите на другите партии в правителството. А тук сме свидетели на това човек, който печели четвърт от депутатите, съзнателно да иска да доминира в правителството, да поеме цялата отговорност. Това е разрушително, освен че е глупаво.
– Кой определя постовете и приоритетите? Основателни ли са съмненията за силна задкулисна роля на ДПС?
– Не виждам категорични доказателства за това, но виждам хаос, смяна на личности абсолютно необяснимо защо, смяна в рамките на дни на отношение към личности – говоря най-вече за Кирил Петков и Асен Василев. Така от хора, които заслужават да са в кабинет като министри, те стават носители на грозни практики.
Така се губи доверие. Засега фактите показват, че някои от най-успешните министри в служебния кабинет и противодействат на най-грозните корупционни практики изведнъж се заклеймяват като корумпирани. Това ме кара да се притеснявам.
Засега ИТН държи настрана от процеса на вземане на решения дори част от водещите си депутати. Дори те не знаят какво става. Но рано или късно и те ще разберат, че подобно поведение унижава и самите тях. Надявам се от самата парламентарна група някои по-сериозни хора да вземат отношение към това поведение.
– Как ви се струват новите министри? Доста неизвестни имена, но и доста юристи има в предложения кабинет.
– Никак. Първата ми реакция е за ресора, в който работя – не може 31-годишно момиче без никакъв опит в управлението на системата да се появява като министър. Никой не я познава, никой нищо не знае за нея. Да не говорим, че в предишния кабинет тя беше предложена за министър на здравеопазването.
На тази възраст тя няма как да има опита и знанията да управлява сферата на висшето образование в България. Впрочем огромната част от проблемите на тази сфера са в средното образование.
Какво знае за средното образование едно 31-годишно момиче? Нищо! Тепърва ще научава. Колко пъти трябва да се допуска една и съща грешка – понеже са млади и нови, да ги сложим на отговорни постове? А могат да се намерят изключително опитни хора без политическа биография, като сегашния министър на образованието проф. Николай Денков например. Не разбирам тази свръхамбиция едно младо момиче да става министър и то в труден сектор, какъвто е образованието.
– Ако кабинетът на ИТН не мине и се стигне до трети мандат, връчен на БСП, добър вариант ли е предложението на Корнелия Нинова служебният кабинет да стане редовен?
– Основният проблем на ИТН в момента е собственото им безотговорно и отблъскващо поведение, но вторият им проблем е успешният служебен кабинет. Той създава усещане, че върши работа, че се бори със статуквото.
Така че предложението на БСП този кабинет да остане, естествено без перспектива за 4 години, е в пъти по-популярно от кабинета, който в момента предлага Трифонов. Това е много силен ход, дори да не се осъществи, дори да бъде отхвърлен. Но смятам, че възможността служебният кабинет да мине като редовен е сериозна.
– Колко дълго би издържал кабинет „Николов“, ако мине? Капан ли е това за ИТН?
– Самите избиратели дадоха къс срок на този парламент. Но къс живот не означава избори веднага, след година. Спокойно може да се поставят определени цели и това временно състояние да трае година-година и половина.
Сега се вижда, че има потенциал поне за част от мандата на парламента да бъде реализиран с правителство. И това е разумното решение, но с ясното съзнание, че е временно. Най-доброто решение е правителство с много ясен мандат. За това обаче е необходим някакъв вид писмено споразумение между партиите, което да успокои страстите, да вкара нещата в коловоз. Но ИТН и това не желае да направи. Т.е. липсват всички неща, които биха могли да закрепят временно положението и да дадат някакъв хоризонт.
– Разминахме ли се с предсрочни избори и избори две в едно?
– Не сме се разминали все още. Смятам обаче, че трябва да се стиснат зъби и да се направи правителство сега, което ще даде малко спокойствие на гражданите.
– Това ли е началото на промяната, която всички искат?
– Тръгнахме към промяната много неубедително. Ще ни трябват още едни избор след година и половина-две, може би още. Вероятно промяната ще стане на няколко стъпки. Важното е стъпките, дори да са бавни, да са в правилната посока. Задачата е много сложна, но винаги има шанс най-лошите ни прогнози да не се случат.
Източник 1час
