Живее ли Владислав Горанов безплатно е въпрос който бе зададен през ноември 2018 година. На вниманието на специализираната прокуратура пък попадна през март 2019 г.
Имотът е собственост на бизнесмена Иван Сариев, чийто син е назначен в доскоро подопечното на Горанов ведомство през 2015 г.. Сариев освен това е и кръстник на бившия финансов министър и децата му. Имотът, в който Горанов живее безвъзмездно от 2012 г., е доста луксозен.
Неохотна обаче бе проверката на прокуратурата.
Първоначално протакането бе оправдавано с това, че се чака произнасянето на КПКОНПИ дали Горанов е в конфликт на интереси. На 1 март м.г. КПКОНПИ постанови, че Горанов не е нарушил закона. Финансовият министър сам си плащал сметките, а и не е свързано лице със Сариев. Не съществувал и конфликт на интереси при назначаването на Сариев-младши във финансовото министерство, припомнят от в. “Сега”. Решението не бе протестирано прокуратурата.
Сред мотивите на антикорупционната комисия да оневини Горанов беше, че 13-е фирми, свързани със Сариеви, не са печелили обществени поръчки на финансовото министерство. Следователно Горанов не е упражнил никакви правомощия по служба, нито пък има частен интерес, който би могъл да му влияе.
Пътят на преписката
В доклада на прокуратурата, който бе представен от Иван Гешев миналата седмица, 99.2% от преписките се решават от прокурорите в срок от един месец. Докъде е стигнала преписката по казуса с апартамента и Горанов обаче не е ясно.
Каква е причината за протакането не е известна, въпреки опитите на изданието да проследят казуса. Миналия четвъртък въпросите бяха зададени на говорителката на спецобвинението Генка Брезашка, която е и прокурор. Тя е поискала те да бъдат изпратени в електронен формат, а отговорът се е забавил няколко дни. В него обаче фигурират данни за друго дело. Последвала реакция все още няма.
“На този фон в отговорите на ръководството на прокуратурата до Европейския парламент се твърди, че обвинението „действа да осигури необходимата на гражданското общество информация от обществен интерес, включително чрез публикуване на материали по делата“. Пропуска се обаче колко избирателно се прави това”, информират още от в. “Сега”.