Мораториумът (какво предвижда виж тук) действа вече 12 години и все още не е отменен. Той засяга всички т. нар. царски имоти, които бяха върнати на Сакскорургготски и семейството му след падането на комунистическия режим.
Имотите на практика са отнети от наследниците на Борис III и Фердинанд още през 1946 г., когато царското семейство е принудено да напусне България. Година по-късно е приет Закон за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). С него се обявяват „за собственост на Народната Република България всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени”.
През 1998 г., по време на правителството на Иван Костов и на парламентарното мнозинство на ОДС, тогавашният главен прокурор Иван Татарчев атакува в Конституционния съд (КС) конфискационния закон от 1947 г. Искането му ЗОДСИСБЦ да бъде „отменен“ е подкрепено от всички държавни институции, дали становища по конституционното дело. Така през 1998 г. КС единодушно обявява закона от 1947 г., с който са отнети всички имоти на наследниците на бившите царе, за противоконституционен.
Въз основа на решението на КС Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза подават искания за възстановяване на собствеността им съответно до областни управители, кметове, общински служби по „Земеделие и гори“ и поземлени комисии. Това става още по времето на правителството на Костов, като за някои имоти процедурите приключват при управлението на ОДС (например дворецът „Врана“ е върнат на Сакскобургготски през 1999 г. и той още тогава дарява на Столичната община огромна част от парка към него), за други реституционните административни процедури продължават и след 2001 г., когато на власт идва НДСВ с лидер Симеон Сакскобургготски.
В продължение на от 7 до 10 години той и сестра му необезпокоявано от държавата ползват имотите. Междувременно след журналистически публикации от 2003 г. започва да се поставя под съмнение дали те действително са били на царското семейство, или са държавни. През 2006 г. е създадена временна парламентарна комисия, която констатира, че имотите са реституирани на основание на решението на КС от 1998 г.
На власт идва ГЕРБ и на 18 декември 2009 г. парламентът налага мораториум върху ползването на дворците и горите до „приемането на специален закон“. 12 години по-късно такъв никога не е бил обсъждан.
Държавата завежда и дела срещу Сакскобургготски за връщането на дворците „Врана“, „Царска Бистрица“, „Ситняково“, „Саръгьол“ и за 16 500 дка рилски гори.