По всяка вероятност ИТН ще дойде на власт с гласовете на ГЕРБ, макар сега хората на Борисов да разправят, че ще гласуват против, а хората на Слави да се кълнат, че нямат нищо общо с ГЕРБ. Защото „партиите на промяната” едва ли са готови да си плюят на лицето, за да подкрепят едно правителство на ИТН, което иска да разполага неограничено с цялата изпълнителна власт, но не желае да се обвърже с писмен ангажимент за това, какво смята да прави.
Дилемата, която им се предлага, е: „Това правителство или нови избори”.
Всъщност тази дилема е дълбоко фалшива! Защото Борисов има най-голяма изгода от правителство на ИТН, само за да не е служебното.
Затова няма никакво значение дали ДБ, ИБГНИ и БСП ще подкрепят, или не; дали ще се самоунижат, или не. Няма значение дали ще получат писмен документ за намеренията. Няма значение дори дали ще се състави правителство! Изборите ще бъдат неизбежни и то в кратки срокове – далеч по-кратки от опитите да се реализират и първите действия по писаните или неписаните „приоритети” и „политики”.
Неясно защо левичарите се надяват, че едва ли не първата работа на ИТН ще е да се захване с индексация на пенсиите, здравеопазване, въвеждане на необлагаем минимум и други такива.
И очакват това от формацията, която обявява Асен Василев за „ляв”!
Също толкова екзотични са очакванията на десничарите, че Слави Трифонов незабавно ще поведе кръстоносен поход за свалянето на Гешев, обновяване на ВСС и правосъдна реформа. Други пък си мислят, че приоритетни ще са бюджетът, Планът за възстановяване, ковид-кризата и здравните и икономически мерки в това отношение.
Ако всичко това беше вярно, ИТН не би имал никакъв проблем да подпише споразумение/я, дори да оформи ясна коалиция с ясен план кой, как, какво прави и в какви срокове го прави. И най-важното – какво не прави!
Само че ИТН не желае да прави коалиция, да подписва споразумения! Очевидният извод е, че иска да прави нещо, което крие, което е важно за тях, но което няма да се хареса на „партньорите”. Затова на левите се подхвърля ляво, на десните – дясно, на центристите – каквото те искат …
Но никакви писани споразумения, никакви разписани коалиции! За да са свободни да направят това, което искат.
А какво искат?
Интересно как всички забравиха или искат да забравят защо всъщност беше създадена партия „Има такъв народ”. А то беше кристално ясно артикулирано още в началото – да се претворят в живо дело исканията от референдума от 2016 г. и основното от тях: мажоритарна избирателна система! Затова и новопоявилата се партия не се обременяваше с програми за икономическо и социално развитие, външна политика, здравеопазване и прочие. Призивът беше прост – Да сринем гадната партийна система, „да им разковем кочината!”, защото е време „някой да изхвърли боклука”. Забележете, дори не обещават те самите „да изхвърлят боклука”!
Обещават единствено да създадат условията някой да го направи (чрез мажоритарната система, орязване на субсидиите и т.н.).
Но резултатите от изборите изненадаха всички и най-вече самите тях. Антисистемната партия изведнъж се оказа мандатоносител и в положение да предлага политики, приоритети, програми за икономическо и социална развитие, да се изкаже за Гешев за съдебната реформа …
Офертата „Да им разковем кочината” очевидно вече не стига! Трябва да кажеш каква кочина ще сковеш! И набързо беше скована програма, която се оказва толкова пластична, че може да пасва както за супер десния Николай Василев, така и на лявата БСП (макар и само на 90%), че дори на Демократична България и ИБГНИ. (А ако не беше стигматизирането на ДПС, дори и те щяха да се наредят под програмата).
А когато нещо е толкава пластично, естествено възниква съмнението, че „Дяволът е скрит в подробностите!”. И това съмнение се засилва още повече, когато виждаш категоричен отказ не само от формиране на коалиция, но дори отказ от подписване на ясно споразумение. А в случая дяволът е скрит не само в подробностите, а преди всичко в това, което се премълчава – мажоритарните избори!
Без съмнение, едно от първите неща, които ИТН ще предложи след (и ако) му гласуват правителството, ще е приемането на мажоритарната избирателна система и съкращаването на субсидията за партиите. Това, разбира се, е смъртоносно за ДБ, ИБГНИ, а вероятно и за БСП (а и за политическата система като цяло).
И тук започва веселбата!
ГЕРБ няма да пропусне шанса да се изгаври с „партиите на промяната” и ще обяви своята подкрепа. Още повече, че ще привидят в това своя шанс за реванш. Заедно ИТН и ГЕРБ имат 128 депутати – повече от достатъчно, за да прокарат този закон.
За останалите партии единственият шанс ще остане светкавично да се опитат да бламират правителството и да предизвикат парламентарна криза – в опит да изпреварят закона или да го отменят при следващ парламент.
Само че бламирането на правителството е изцяло в ръцете на ГЕРБ – без техните гласове правителството не може да падне, а Бойко Борисов може да си го крепи колкото и докато му е удобно. И така ще получим една „прекрасна” конфигурация. Цялата изпълнителна власт е в ръцете на Слави Трифонов, а стабилността на парламента се осигурява от … ГЕРБ.
Това, разбира се, ще предизвика тежки конфликти и напрежение между „партиите на промяната” и ИТН.
Правителството ще бъде подложено на тежки атаки от ДБ, БСП, ИБГНИ. ДПС и ГЕРБ също с удоволствие ще се включат. Медийните атаки са отделно. Но ГЕРБ ще крепи правителството като удобна боксова круша. До момента, в който преценят, че се е дискредитирало толкова, че да им даде шанс за реванш. И това няма да продължи дълго. Защото колко работа ще свърши и колко авторитет ще завоюва едно правителство на малцинството, атакувано отвсякъде, с министри, които тепърва ще се учат кой носи кафето и кой разпределя порциите в министерството.
Така че независимо дали „партиите на промяната” ще подкрепят, или не правителство на Слави Трифонов; дали ще се самоунижат, или не; дали ще получат писмен документ за намеренията – изборите ще бъдат неизбежни и то в кратки срокове! Далеч по-кратки от опитите да се реализират и първите действия по писаните или неписаните „приоритети” и „политики”.
Единственият шанс това да бъде избегнато е подписване на споразумение не за това, какво ще бъде правено, а споразумение за това, какво няма да бъде правено – че няма да се обсъжда налагането на мажоритарна избирателна система в рамките на този парламент (или най-малкото в рамките на следващите две години). В противен случай изборите ще бъдат неизбежни.
И дълбокото ми убеждение е, че ако ИТН не поеме такъв ангажимент, би било за предпочитане изборите да са веднага, без да минаваме през агонията на нестабилно правителство и саркастичното задоволство на Бойко Борисов, Гешев и други заинтересовани лица.
