„Политическата криза се разви до груби удари под кръста и изправи страната до ръба на хаоса. Толкова ускорена политическа динамика България не помни от 1997 година“ – така започва анализ на Института за стратегии и анализи (ИСА) за събитията в България, в Европа и в света през месец май 2023 година.
Той е под заглавие: „Кризата ескалира. България – опасно близо до ситуация lose-lose“
„Само в рамките на месец се случиха не просто серия от скандали, а обрати. Краят на политическата криза бе близо, но един запис и едно президентско изявление рестартираха политическата игра.
Всички опции – включително нови избори, отново бяха отворени.
От избори на избори България влиза във все по-сериозна политическа и институционална криза. Тази ясно очертана тенденция провокира скептицизъм, че и нови предсрочни парламентарни избори могат да бъдат стъпка в разсичането на възела. Напротив – могат да доведат до нови ескалации“ – се посочва още в анализа на ИСА.
Епицентър.бг публикува резюме от основните изводи и прогнози на ИСА:
„На прага на връчването на втория проучвателен мандат, за чиято реализация беше намерена формула, макар и спорна, се разиграха събития, които очевидно целят да торпилират мандата.
Политическата безпътица заплашва да прерасне в икономическа криза и в прилагането на радикално решение, което е извън рамките на сегашната Конституция.
Неслучайно в публичен оборот влязоха понятия като „евроатлантически Майдан“, преврат, „държавна измяна“.
ОСНОВЕН ИЗВОД НА ИСА е, че и по двете линии, които предизвикаха трусове в българската обществено-политическа среда – промяна-статукво и Изток-Запад, се води решаващата битка.
България се приближи опасно близо до ситуация lose-lose, при която всяко бъдещо развитие на политическата криза ще донесе само загуба.
Дефицитът на национално-отговорен елит се превърна в най-големия и непосредствен риск за бъдещето на нацията.
В съчетание с амбициите на президента Румен Радев за максимална концентрация на власт страната се изправя пред мрачни сценарии.
При връчването на самия мандат президентът разигра конституционната процедура по безпрецедентен начин, чиято цел е да потопи шансовете за успешни преговори.
Ескалация на международната ситуация и вътрешно-политически хаос е взривоопасна смес.
Вече няма политически авторитет, който да задава посока, тон, приоритети, да обедини нацията, да тушира яростното противопоставяне. Силата на Бойко Борисов отслабва, доверието към лидерите на ПП-ДБ се топи, президентът е с падащ рейтинг, дори кандидат-месия не се очертава на политическия хоризонт.
За да се стигне до промяна на формата на управление – от парламентарна към президентска република, България ще бъде конфронтирана с още и още турбуленции. За да стане президентската република желана, трябва да бъде регистриран окончателният срив на партийната система.
Президентът на практика изключва ПП от политическия живот. Това е единственият извод от обясненията на Радев защо няма да свика КСНС.
Оттук нататък всякакво взаимодействие между държавния глава и ПП е изключено. На ход са ГЕРБ и Борисов, които са в по-добра позиция, но и с по-големи отговорности.
По парадоксален начин атаките на президент, специални служби, държавното обвинение (изявления, разкрития, разпити) направи реализацията на втория мандат по-вероятния развой.
Те бяха толкова силни и концентрирани, че делът на гражданите, които искат редовно правителство, рязко скочи до над 60 на сто.
Ярката политическа фигура на Асен Василев очевидно ще бъде оттеглена от проектосъстава.
Провал и на третия мандат изправя страната пред нови избори, чиито резултати са непредсказуеми.
Върху начина за правене на избори вече има съмнения, като подозренията за „ала-бала“ се разпростират и върху президента.
Изтеклият запис разкрива скандални моменти.
Ако специалните служби са „очите и ушите“ на държавата, а те по дефиниция са точно това, то всякакви совалки за стиковане на приемливи за други държави фигури, било то и съюзнически държави, са изключени.
Недопустимо е да се отваря канал за чувствителна информация към други държави извън регламентирания обмен между партньорски страни.
Съгласуване на имена на бъдещи ръководители на спецслужби с посолства може да се тълкува като национална измяна.
Сегашните ръководители на специалните служби обаче бяха назначени от първото служебно правителство на Радев, което поставя въпроса към него защо бе направена рокадата тогава? Към президента се трупат въпроси, на които той не дава отговори.
Законопроект на ПП-ДБ предвижда назначенията на шефовете на специални служби занапред да се правят не от изпълнителната власт, а от Народното събрание. Съгласен ли е Радев с тази промяна?
Изтеклият запис води до редица принципни изводи:
– България се нуждае от модерна и професионална администрация, която не се влияе от политическите трусове. „Калинките“ като явление, независимо коя политическа сила ги лансира, трябва да бъде заличено с помощта на закон и ясно изразена политическа воля.
– Споразумение за правителство не трябва да почива на „джентълменската“ дума, а на програма и ангажименти, разписани точка по точка.
– Българският политически живот се нуждае от катарзис и драстично завишаване на критериите, по които се оценяват думите и делата на политиците. Не може да има компромис за президент или лидер на партия, защото е от „добрите“ (или защото е „наш“) и да бъде демонизиран друг, защото е от „лошите“ сили.
Но докато България реално поддържа статут на неконсолидирана демокрация, изпълнението на тези задачи ще остане в графата „ала бала“.
Румен Радев налага темпото за съставяне на редовно правителство произволно.
След дълга политическа криза, която отваряше вакуум, запълван със служебни управления, бе въпрос на часове Радев да връчи втория мандат за създаване на правителство след постигнатата договорка за Денков-Габриел. Вместо бързо завъртане на процедурата се отвори прозорец за събития с потенциал да торпилират консенсуса. И те не закъсняха.
С връчването на втория мандат Радев формално изпълни Конституцията. Подчертаването обаче, че го прави само заради текстовете в основния закон, означава, че без тази Конституция щеше да вземе друго решение.
Президентът постави под съмнение дали основният закон е адекватен на политическата ситуация и внуши, че в условията на друг модел поведението му щеше да бъде различно.
Радев се движи на ръба на Конституцията, като се чуват и експертни становища, че може да му се търси отговорност и за нейното нарушаване.
Държавният глава взе страна в политическия процес, което може да се приеме за допустимо, но го направи по начин, който блокира съставянето на редовно правителство и удължава неговата власт.
Радев разпозна в договорения кабинет заплаха за самия себе си и властовата конструкция, която създаде.
Най-новото през месеца е, че и държавното обвинение бе разтърсено от скандали и разделения. Политическото говорене на главния прокурор ескалира до думите му, че трябва да се измете „политическия боклук“ от парламента. Разгоря се война Иван Гешев-Бойко Борисов с все още неясен край, но с очаквано продължение.
Провалът на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство, върху който имаше най-много очаквания за успех, остави усещането, че лидерът на ГЕРБ е в своеобразен (гео)политически капан. От публично изтекла информация се разбра, че от една страна е притискан от заплахата да бъде санкциониран по закона „Магнитски“, от друга очевидно са кръгове/статукво/интереси, които оказват мащабна съпротива на участието на ПП-ДБ във властта.
Наличието на зависимости, създавани години наред, обрича страната на марионетни правителства, независимо коя велика сила ще управлява техните решения.
Политическата криза вече видимо разтърси и прокуратурата, за което имаше индикации, но развръзката бе по-остра, по-брутална и по-силна от очакваното.
Настъпи разрив в отношенията между прокурорите, между прокуратура и следствие, между фигури, считани за близки и много тясно обвързани (Сарафов-Гешев).
Иван Гешев отвърна на удара, което изненада и доскорошните му приятели, и опонентите.
Реално процедурите за съставяне на правителство се развиват на фона на непредсказуемост, провокирана от трусовете около държавното обвинение.
Това оказва влияние върху позиции, нагласи, изявления и създава безпрецедентна атмосфера, което опорочава търсенето на политическо съгласие около идеология и приоритети.
Отчитаме висок риск България да измести своята позиция на регионалната карта, като се подреди в една линия със Сърбия и Турция, напускайки досегашното си място по линията Гърция, Румъния.
След излизането на нерегламентирания запис ГЕРБ излезе на по-добра преговорна позиция.
Колкото и нелогични или изненадващи да изглеждат ходовете на ГЕРБ/Борисов, финалната равносметка неизменно завършва в полза на партията.
Формацията и нейният лидер реставрират европейския си имидж стъпка по стъпка, използвайки всеки шанс, който международното и вътрешната конюнктура им предлагат.
Искането на Софийска градска прокуратура да бъде предложено сваляне на имунитета на Бойко Борисов за така наречения „Барселонагейт“ резонно поставя въпроса защо точно сега, в пиковите моменти на политическа криза, когато се решава въпросът за редовно правителство.
Цялата ситуация се разви в ущърб на ПП-ДБ, които се оказаха притиснати между форма на съюз с ГЕРБ/Борисов и антисистемен възход плюс саботажните действия на президента.
ПП не изградиха стабилни местни структури и сякаш доброволно се отказват от местната власт, която може да им гарантира трайно присъствие в политиката. Ако използваме бизнес терминология, те се постараха да сключат успешна сделка за правителство без да осигурят дългосрочността на „бранда“.
ПП се фокусираха върху гаранциите, че този път правителството няма да бъде свалено, а пропуснаха инфилтрирането на интереси в собствената им партия.
Приютяването на Радостин Василев не може да има никакво оправдание. Популярното определение „умни и красиви“ може да бъде допълнено така: „умни, красиви и наивни“.
Ролята на външния фактор в конструирането на властта чрез ПП стана безспорна, а това дава тласък на патриотични и националистически нагласи.
„Възраждане“ е в комфортната ситуация да трупа рейтинг от грешките на другите, а другите са всички. Натрупва се политически джакпот, който партията може да вземе при хаос и нови избори.
ДПС постави темата за свикване на Велико народно събрание с политическата аргументация за разпада на държавността. Тезата за разпада не е нова за ДПС, но актуалната ситуация дава нови и нови факти за нейното уплътняване.
Бързите реакции и последователната политика на БСП дава своите дивиденти. Партията на Нинова навреме се оттегли от преговорите с ГЕРБ и се позиционира като опозиция на „паралелната държава“ – стара теза на партията, но с нови проявления.
Големият проблем остава Радев и линията му на подкрепа за вътрешната опозиция на БСП и очертаване на пропрезидентски проект. Визиите за бъдещето на президента и на БСП са тотално различни. Пътищата, по които вървят партията и президентската институция – също.
Няколко геополитически събития през май чертаят мрачна картина за една бъдеща Студена война, чиято цена основно ще платят икономиките. Позицията на Китай спрямо Русия изостри отношенията между САЩ и Китай, което увеличава риска за формирането на два нови свята и нов двуполюсен модел, в който Европейският съюз ще претърпи нови загуби.
Разтрогването на икономическите и енергийни връзки с Русия доведе до значими, но не и катастрофални резултати за европейската икономика. Ограничаването на търговско-икономическите отношения с Китай ще има разрушителни ефекти за европейската икономика – за нейния растеж, за реализиране на приоритетите, включително за зеления преход.
„Голямата игра“ става все по-сложна и динамична. Съюзите и контрасъюзите се създават с такава скорост, че няма време да се осъзнаят промените и последствията от тях. И всичко това води до анархия в геополитическите ходове.
Но все по-отчетливо прозира, че се разгръща сериозна борба за Закавказието и Централна Азия, които се превръщат в „слабините на Евразия“, ако перифразираме Чърчил, който определяше Балканите като слабините на Европа (the soft underbelly of Europe).
Както винаги, когато в един геополитически район има много инфраструктурни инициативи, обикновено „мирише“ на война.
