Стойчо Стойчев удари дъното! Радев пречел на…демокрацията!

България отблизо

 Аз не съм твърде убеден дали избирателите правят пряка връзка между управлението на служебния кабинет и президента. Просто защото в България равнището на информираност по отношение на политиката, равнището, на което ние мислим за политиката е малко по-модно, по-ориентирано към някакъв вид тенденции, а не е на база на някакъв вид рационални съждения, тоест ние често се увличаме по това, какво говорят другите, какво показват другите, какво се споделя.

Робуваме на фалшиви новини, на стереотипи и реално не разсъждаваме толкова върху това какви са ни проблемите, откъде идват, как се решават и т.н. Затова не знам каква част от гласоподавателите и до каква степен ще отчетат работата на правителството, когато гласуват за президент.

Разбира се негативите на едно управление винаги се пишат на правителството. При положение, че президентът в момента е пряко отговорен за изпълнителната власт и въобще за всичко, което се случва в държавата, това на първо място го обезоръжава малко или много в президентската кампания, защото той досега много комфортно беше свикнал да критикува ГЕРБ.

Цялата му публична дейност беше изградена върху критиката на ГЕРБ и Бойко Борисов, като се въртеше около две-три основни тези – за корумпирано управление, голям грабеж и за едни милиарди, които са изчезнали. В момента тази реторика става все по-малко валидна, да не каже изобщо невалидна, защото да се оправдаваш с предишните и да казваш как те са крали при положение, че почти от една година управляваш еднолично държавата, звучи несериозно.

Смятам, че президентът Радев в момента се чувства дискомфортно по това направление, на практика няма какво да говори. Второ – кандидатът на ГЕРБ не е партийна фигура, която може да бъде пряко ангажирана с някакви негативи от предишни управления. Затова говоренето в момента като че ли липсва.

 

Видяхме някакви опити в търсене на дискредитация на проф. Герджиков. Аз мисля, че те са несериозни, защото той е достатъчно чист и светъл кандидат. През годините е имал много врагове като ректор на Софийския университет и не е бил адекватно нападнат досега до такава степен, че неговата репутация да бъде поставена под въпрос.

Не смятам, че и в тази президентска кампания, какъвто и да бъде опитът срещу него да бъде дискредитиран, той ще сполучи. Затова си мисля, че мобилизацията ще върви основно по линията на партийната принадлежност и на това какво хората възприемат като своя алтернатива, като своя партия, по-скоро като дългосрочно намерение, а не като някаква моментна конюнктурна нагласа, коята да рефлектира върху текущото състояние на нещата.

Разбира се, върху тези дългосрочни нагласи към политическите партии ще влияе до някаква степен и опитът с предишните две Народни събрания, които бяха изключително кратки. Това би могло да разколебае хората, които са търсили промяна. При положение, че тези партии, които претендираха да бъдат качествена нова алтернатива за управление, не са способни да формират едно устойчиво мнозинство, което да гарантира някакъв нормален ред в държавното управление, вероятно биха отблъснали част от избирателите.

Но аз все пак си мисля, че тази част от избирателите ще отиде да гласува за други партии пак в рамките на този протестен блок. Тоест ще имаме вътрешноблокова волативност, но не и междублокова. Смятам, че по-малка част от тези хора ще бъдат привлечени от така нар. партии на статуквото, тъй като са се разочаровали от промяната на първо място.

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *