Калин Терзийски заора дъното. Проси пари за грозна изцепка, за която бе осъден

България отблизо

Писателят Калин Терзийски призова своите приятели и почитатели да му помогнат да плати обезщетението на наследниците на писателя Николай Хайтов.

В своя публикация в социалните мрежи Терзийски апелира към тях заедно да съберат сумата, „за да бъдат запушени едни алчни гърла“.

Децата на автора на „Диви разкази“ осъдиха окончателно Терзийски заради думите му, изречени в несъществуващото днес предаване на Нова телевизия „Комбина“: „Хайтов и Радичков бяха слуги на един режим, който аз не мога да понасям… Те правиха свирки на Тодор Живков“.

Първоначалният иск на Хайтови бе за 30 000 лева. Впоследствие обаче съдът отсъди по-малка сума. Каква точно – не е ясно.

Ето и пълния текст на апела на Калин Терзийски, публикуван в профила му във Фейсбук:

Приятели любезни,
Утре или вдругиден ще създам една сметка, банкова сметка, която ще нарека За Правото на свободно говорене. Тя ще е напълно прозрачна (ще публикувам състоянието й често). В нея всеки, който иска ще може да ми помогне в борбата за правото на българските писатели, журналисти, на всички говорещи истината хора – такава, каквато е, чиста, мръсна, неприлична, обидна – като внесе някаква сума.

Препоръчвам сумата да не е голяма. За да няма „големи благодетели“ и „спасители“.

Тук не става въпрос за спасяване на „кожата“ на един „объркал се“ писател. Става дума за спасяване на „кожата“ на самата Свобода на словото! Писателят е човек, който трябва, длъжен е да говори това, което мисли. Това, което смята за истина. Ако ще и то да е обидно за някого. Писателят само така е ценен.

Аз не съм се объркал. Аз цял живот се боря за това право – да казвам без никакъв грим това, което мисля. Не благоприличното, а суровото. Сега се оказа, че като правя това – ще трябва да платя. Е – ето затова е За Правото на свободно говорене – за това ще е тази сметка.

Дано не ми отнеме много време създаването й. Много и искрено държа да не остане впечатлението, че тези пари са за мене. Тоест – за нещастния и набедения…и тъй нататък…глупости! Не, тези пари Не са за мене! Тези пари са за да бъдат запушени едни алчни гърла!

Ще си кажете – но това не е красива кауза! Да, но само това е начинът и съдниците и разните ищци да се позамислят – и сегашните и бъдещите. Като видят, че нещата се решават не от един човек – а от хиляди хора, от хиляди съвести.

Б.Р.

Хубаво ги редиш, Терзийски. Ама кой ще ти прати пари за „свобода на словото“, която е обида?

И дали няма да отидат помощите в местната кръчма?

За ново вдъхновение.

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.